Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 3

Марк Олдън

Радиото в колата бе настроено на бейзболен мач от стадион „Ризал“. Баколод предпочиташе джай лай. Всички филипинци страстно следяха играта. Но новото правителство я забрани, твърдейки, че е порочна. По същата причина бяха затворени и всички казина.

Той мразеше новото правителство и особено ненавиждаше госпожица Акино, твърдоглавата стара мома, която го ръководеше. На пръв поглед шибаната лицемерка приличаше на ангел, слязъл на земята. Баколод не вярваше, че някой може да бъде напълно чист. Акино беше политик. Поради това можеше да е само измамница и симулантка — дървено пени, което се прави на диамант.

Фаровете на датсуна осветиха табела сред боровете: „Зона за свободна търговия — «Таалтекс Индъстрийз»; три километра“. Баколод прехапа долната си устна. Три километра. Пусна волана и се хвана за тестисите.

Продължи по мръсния път през гората и после нагоре по планинския склон. Изпита известно напрежение, когато влезе в малък тунел, тъй като от тавана му висяха прилепи. Те попаднаха в светлините на датсуна на Баколод и изведнъж литнаха към него. Изкараха му акъла, когато прелетяха край колата и изскочиха от тунела към скритите и предварително избрани места, познати само на тях.

С разтуптяно сърце той натисна газта до край.

Секунди по-късно набра пълна скорост. Стигна до черния асфалт на паркинга, построен върху угаснал вулкан. Беше пристигнал в Зоната за свободна търговия — това бяха двадесет и два акра, изолирани зад тухлени стени и бодлива тел.

Зоната за свободна търговия (ЗСТ) — владение на „Таалтекс Индъстрийз“, американска електронна фабрика, където силициевите пластини се нарязваха на чипове и свързваха електронните платки.

Субсидиите за инвестиции, данъчните облекчения, забраната на профсъюзите и на всичко останало и евтината работна ръка бяха привлекли „Таалтекс Индъстрийз“ във Филипините.

При мисълта за пожара Баколод започна да получава ерекция.

Макар че паркингът беше почти пълен, той без проблеми си намери място. Просто изчака един майстор от предишната смяна — надут филипинец, да изкара потрошеното си рено и да се насочи към тунела. После Леон зае запазеното място на майстора пред долната най-добре прикрита бетонна стена, опасваща паркинга.

Запазените места бяха строго ограничени само за управителното тяло. Много табели посочваха това на английски, испански и тагалонг, най-често използваният филипински диалект. Баколод не се притесняваше, че нарушава правилата на компанията. Като всеки пазач от нощната смяна той паркираше където му хареса — и му се разминаваше, тъй като си тръгваше, преди да се появи дневният мениджър, омразен дребен мюсюлмански бодил.

С чанта в ръка той излезе от датсуна и заключи вратата, после провери дали всичко е наред. За шестте месеца като пазач в „Таалтекс Индъстрийз“ беше обиран два пъти. Така се раздели с касетофон, ботуши от гущерова кожа, черно кожено яке и малка нефритова статуя на Девата, залепена на таблото. Някой се бе изпарил и с персоналния компютър, който самият Баколод бе задигнал от „Таалтекс Индъстрийз“.