Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 2

Криминалното му поведение обаче беше доста ексцентрично. То не беше с установен график, не беше редовна работа. Изпълняваше поръчки на земевладелците и други бизнесмени, които го наемаха да подпалва имотите им заради застраховките. От друга страна, когато го обхванеше неистовото желание да подпали пожар, нищо не можеше да го спре.

Майка му беше проститутка и не се интересуваше от детето си, особено пък заради проклятието на небцето и епилепсията му. Остави го в дом за деца с психични разстройства и изчезна. Там големите момчета го изнасилваха, но престанаха, когато той поля водача им с газ и го подпали жив. Леон Баколод напусна дома, изцяло обсебен от огъня и обзет от силно желание да унищожава.

Самата мисъл за пламъците го караше да се разтреперва. В тези случаи се възбуждаше сексуално. Джуджето Хузиана де Вега го предупреди за някои мъже, които се чукали до смърт.

— Няма да се изненадам — каза тя, — ако някой ден свършиш и пукнеш едновременно.

Тя можеше да го разсмее, когато говореше за сцепеното му небце. Казваше му, че проблемът с говора бил причинен от пишката му. Била толкова голяма, че му измествала езика.

Леон Баколод напусна покрайнините на Манила малко преди 11 часа.

Извън града температурата рязко спадна. Хладният нощен въздух с миризмата на орхидеи и мокри от дъжда бамбукови гори беше доста приятен. Разноцветни пеперуди танцуваха на светлините на фаровете. Той се усмихна, когато огромен сребърен орел разкъса с клюн и нокти мъртъв питон край магистралата.

Пътищата бяха още мокри след вчерашния мусон. Шофирането обаче не беше проблем, тъй като Баколод познаваше добре околностите. Вече не го притесняваше движението в огромния град с мръсните му улици и шантавите шофьори. Шофьорите в Манила бяха неразумни и изкарваха акъла на всеки, който се появеше по улиците — пеш или с кола. Хузи ги наричаше творци на чудеса, твърдейки, че е цяло чудо, когато те не ударят някого.

Баколод мина покрай порутени колиби, покрай китайското гробище и руините на църкви и манастири, разрушени през Втората световна война. Единствените превозни средства, които видя, бяха два мотоциклета и джип — един от преправените американски джипове от войната, които сега се използваха като частни автобуси.

Десет минути по-късно датсунът излезе от магистралата и пое по неравен планински път.

— По дяволите! — извика той. Най-малката повреда на колата го изкарваше от равновесие. Постоянно се грижеше за датсуна, човъркаше двигателя и го миеше по няколко пъти седмично. Можеше да се вбеси и от най-малката драскотина.