Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 29
Марк Олдън
Водачът им беше осемнадесетгодишният Бенджамин Лок Найн, хладнокръвен убиец и роден водач, когото той харесваше — беше го предвидил за по-големи дела. Бенджи Найн обожаваше Черния генерал и се гордееше, че премахва враговете му. Но когато порталът е защитен от тигри, през задната врата може да се промъкне вълк. Дали Бенджи Найн не беше вълкът, дошъл да унищожи Лин Пао?
Ако приемеше сериозно предсказанието на Да-чиен, той вече нямаше да се доверява на младежа. Всички членове на Нефритовите орли, дванадесет на брой, трябваше да бъдат наблюдавани внимателно. Някои не бяха по-възрастни от дванадесет години, но от такива деца щеше да дойде утрешният ден на Лин Пао.
Най-вероятната заплаха? Бенджи Найн, разбира се. Бдителността обаче изискваше да се пази от всички „Нефритови орли“. Благоразумието бе най-добрият му съюзник.
Решението на този проблем бе да приеме като факт думите на свещеника — без да казва на никого, разбира се. После да се обади на Гонг Нам Бат Топ, „Осемте ножа“ от Севера. Тайна група убийци от тайванското военно разузнаване, Гонг Нам Бат Топ носеха името си от убийци, действали през осемнадесети век, служили на император Юнг Ченг. Тайванското правителство често ги използваше, за да усмирява политическите си противници по цял свят — и да защитава доходните връзки между тайванските управници и наркобароните като Лин Пао.
Като някогашните Гонг Нам Бат Топ наследниците им връщаха главите на жертвите си. Предсказанието на стария свещеник не трябваше да се сбъдне. Лин Пао трябваше само да чака главата на момчето и връщането на добрия си джос. В същото време беше много важно враговете му да не научат за предсказанието, защото щяха да станат по-смели и по-опасни. Даже неговите хора можеха да използват това пророчество.
Предсказанието беше оскърбление. Колкото повече си мислеше за него, толкова повече се вбесяваше. Кой беше този сбръчкан старец, за да му дава още само двадесет и един дни живот? С думите си Да-чиен бе показал неуважение към силата на Лин Пао, нещо, което той не можеше да търпи.
Междувременно двамата аборигени решиха, че са видели достатъчно. Всичко показваше, че Черният генерал скоро ще даде воля на гнева си. Те се спогледаха и си кимнаха в мълчаливо съгласие. По-добре да си тръгнат и да оставят насаме това копеле Пао и стария свещеник.
Познаваха неуравновесения му характер. Знаеха, че зад строгата му дисциплина се крие ужасна нестабилност. Знаеха какъв избухлив тип може да бъде. Колко
Докато дъждът се сипеше върху металните покриви на клетките, Лин Пао извиси глас над грачещите гарвани, неспокойните тигри и надвисналата буря. Поиска от стареца да си признае, че лъже, но той поклати глава и заяви:
— Казвам ти каква е волята на небето. Ти си плюл срещу небето. Сам си си навлякъл всичко това.
