Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 27

Нека старият свещеник подсили вярата му в бъдещето.

В частната си зоологическа градина Лин Пао докосна с пръст пулсиращия нерв в дясното си слепоочие. По дяволите свещеникът! Пао му се гневеше все повече, защото той все още не бе забелязал присъствието му. Вместо това Да-чиен не откъсваше очи от снежния леопард, също като малко момченце, открило за пръв път пениса си. Черният генерал, който избухваше лесно, възприе това безразличие като обида. Беше убивал хора и за по-малко.

Изведнъж го побиха тръпки. Времето внезапно застудя. Нещо неочаквано за март, когато обикновено температурите бяха умерени, а влажността на въздуха напомняше за летните месеци. Потрепери и пъхна ръце в ръкавите си. Беше облечен в памучен халат със златен ширит, който не бе достатъчно топъл за тази внезапна промяна на времето. Краката му мръзнеха в платнените чехли. Кухата очна яма започна да го боли, сигурен знак за разваляне на времето.

Погледна към небето. Вярно, че слънцето залезе, но нощта падна по-бързо от обикновено. Падането на мрака и температурата предвещаваше завръщането на силните ветрове и проливните дъждове от миналата седмица. Основателна причина Лин Пао да привърши работата си в градината и да се прибере, преди да е дошъл потопът. Потрепери и усети, че както никога преди копнее за топлината на слънцето.

Огромният манджурски тигър отдясно стана и започна да скача из клетката си. През две клетки раираният индийски албинос се изви злобно към женската си и я дръпна в басейна. В края на зоологическата градина гарваните подлудяха в бамбуковата горичка. Заподскачаха от клон на клон и заграчиха силно.

Гарвани! Поличба за нещастие. Знак, че ще се случи някакво бедствие.

Изведнъж аборигените се подплашиха. Къдравият изпусна клечките си, после бързо клекна да си ги вземе. Другият мъж, висок, прегърбен човек с почернели зъби, избели очи и запуши уши. „Време е да приключвам тук — помисли си Лин Пао, — преди тези суеверни глупаци да се облеят в сълзи.“

Извади ръце от робата си и тръгна към свещеника. Искаше старецът да го очисти от лошия му джос, донесен от снежния леопард. Искаше свещеникът да очисти сенките, хвърлени от животното върху живота на Пао. Искаше да гарантира успеха му в Хонконг.

Да-чиен заговори, без да се обръща. Дълбокият му глас никога не бе звучал по-авторитетно и по-заплашително. Лин Пао се закова на място с разтуптяно сърце и с уста, пресъхнала като шепа прах. Потрепери от първите капки на студения дъжд. Но не си позволи да бъде ръководен от страха. Страховете му трябваше да преминат.

Вперил очи в легналия по очи снежен леопард, Да-чиен каза:

— Най-напред ти ще убиеш това същество. След двадесет и един дни ще умреш и ти самият.

Обърна се към Лин Пао, изведнъж лицето му доби детско изражение, усмихна се мило, по-спокоен от всякога.

Изуменият мъж не можа да каже нищо и остана закован на място.