Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 30

Когато Да-чиен се обърна отново към снежния леопард, Лин Пао се вбеси съвсем. Не можеше повече да сдържа гнева си. Бурята, гарваните и ревящите тигри го изкараха от равновесие. Той се поддаде на желанието си да унищожи свещеника.

Хукна по мокрите от дъжда жълти плочки, улови врата на Да-чиен и дръпна силно назад. Остави свещеника без дъх. После го вдигна от земята и го завъртя напред-назад. Сандалите на стареца изхвръкнаха.

Не отпуснал задушаващата хватка, Пао грабна една клечка от къдравия абориген и я заби в дясното ухо на стареца. Направо в мозъка.

С последен дъх Да-чиен прошепна Божието име и се отпусна безпомощно в ръцете му, приел безропотно смъртта. Той не се развълнува, усети само дива радост, че се е освободил от свещеника.

Измъкна клечката от ухото на Да-чиен, хвърли я и отпусна трупа. После заповяда на високия, прегърбен абориген да изтича до колибата на гледачите и да донесе вила.

Аборигените не помръднаха. Бяха парализирани от страх. Тъй като не беше в настроение да търпи неподчинението на двама тъпаци, изнервеният, вбесен Лин Пао започна да ругае. Ритна високия по левия крак, което бе достатъчно да размърда изрода.

Високият абориген се върна с вилата. Лин Пао дръпна вилата, отмести аборигените и погледна свещеника. Кратко колебание, после хвана дръжката, вдигна вилата и заби металните зъби в лицето на стареца. Слугите се обърнаха настрани.

След лицето Пао се нахвърли върху ръцете, гърдите, бедрата. Винаги разкъсваше плътта, забиваше надълбоко, за да се увери, че я е разкървавил. Би могъл да накара аборигените да направят това — стига да искаше да ги пребие под проливния дъжд.

— Вкарайте тялото в клетката — извика им той. — Бързо! Нека снежният леопард бъде обвинен за смъртта на стареца.

Погледна как аборигените хващат глезените на Да-чиен и повличат трупа към клетката на Снежния леопард. Бурята се засилваше. Бамбуковите дървета се прегъваха от силния вятър и той усещаше пронизващия студен дъжд през памучния си халат. Клетките на животните трябваше да бъдат покрити и той сигурно щеше да се заеме с това. Но първо трябваше да се оправи с най-важното.

Обърна глава, сви ръце и изкрещя някаква заповед. Незабавно двама пазачи, слаби тайванци с пончота и високи сламени шапки, профучаха по малкото дървено мостче и притичаха през локвите.

Той им прошепна нещо, после те тръгнаха към клетката на леопарда. Високият, гърбав абориген тъкмо бе отворил вратата на клетката. Дръпна се, когато животното се изправи, озъби се и изви гръб. Аборигените работеха бързо. Единият хвана китките, другият — глезените на свещеника. Сега не бе нужно да уважават стареца. Душата му бе напуснала тялото и бе отишла на по-добро място. Само да хвърлят останките и да свършат с него. Тъкмо това се опитаха да направят гледачите.

Хвърлиха трупа на Да-чиен в клетката и едва не улучиха снежния леопард. Стреснато, животното подскочи настрани и се втурна към отворената врата. Двамата аборигени се паникьосаха. Лин Пао също се стресна и извика:

— Затворете вратата! Това проклето животно иска да ме убие! — Той беше изплашен. Много, много изплашен.