Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 20

Тигрите обаче си оставаха любимци на Лин Пао. Той оценяваше тяхната самостоятелност; тигрите ловуваха сами. Отпускаше се, докато ги гледаше как обхождат тихо клетките си. Не се уморяваше да съзерцава красотата им. Жълто-зелените очи, закривените нокти и червеникавокафявата козина с тъмни вертикални ивици бяха магия, която го бе обсебила от години. Като много китайци и той всеки ден пиеше по чаша вино от тигрова кост като оздравителен тоник. Никоя от вещите на Черния генерал не му доставяше такава радост като тигрите.

В началото на март му подариха женски снежен леопард, хванат в северните планини на Народна република Китай. Може би Лин Пао се обърна към божествата, които почиташе, или пък се посъветва с духовните медиуми, наречени дангки, както правеше в миналото. Може би те му предсказаха нещо за живота и бъдещето. И го караха да отхвърля този подарък.

Може би бяха предупредили Пао, който се гордееше с независимостта си, че снежният леопард ще определя мислите и действията му през целия му живот.

Животното бе подарък от нов делови партньор и не можеше да бъде отказано, без това да обиди дарителя. Тъй като той доставяше на Лин Пао 300 килограма суров опиум седмично, здравият разум диктуваше да приеме щедрия му дар. Както се оказа, снежният леопард беше великолепно същество с дълга, сивкавобяла козина и тъмни петна. Наистина чудесно, помисли си Пао. Най-подходящият подарък.

Новият му партньор беше армейски генерал от Народна република Китай, слаб човек с изпито лице, който от скоро беше назначен в китайската провинция Ксинджиянг. Разположението на Ксинджиянг на пакистанската граница позволяваше на изтощения генерал да прави каквото си иска. Позволяваше му да отклонява дивизионните доставки към афганистанските партизани, за да могат те да ги използват във войната си срещу руските нашественици.

Те му плащаха със златни южноафрикански монети и със златни кюлчета; генералът вярваше, че златото е ключ, който отваря всички врати. Част от златото той превеждаше в банки в Макао, Панама и Цюрих. Остатъкът инвестираше в онова, което със сигурност възприемаше като безотказно печелившо начинание — пакистанска фабрика за хероин, произвеждаща 100 килограма суров опиум дневно.

Снежният леопард още в началото създаде неприятности на Лин Пао. Нервен и плашлив, той шибаше с опашка винаги когато гледачите минеха край него. Загуби апетита си в плен. Беше уморен и измъчен. Лин Пао реши, че на животното му липсва студеният планински въздух, с който е свикнало, и инсталира скъпа климатична инсталация в клетката. Имаше и разноски за лекари и допълнителни гледачи; този тъй наречен подарък му струваше доста пари и търпение.

Присъствието на леопарда смущаваше иначе спокойните тигри, които сега непрекъснато обикаляха из клетките си, ядяха нередовно и плашеха гледачите. Големите котки с постоянния им рев вече не бяха източник на спокойствие за Лин Пао. Дали снежният леопард не беше лошо предзнаменование? Дали заспалите нещастия не се пробуждаха?