Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 163

— Не. Момчето е доста изтощено. Вчера спа цял ден и още не е излизало от стаята си. Бенджи стои край него като някое проклето куче пазач.

Жан потрепери.

— Може би онова нещо се е върнало.

— Айки-рио?

Тя кимна.

— Може би. Мисля, че заради това е уморен. Това нещо извлича много енергия от него. Няма да каже нищо за това, пък и кой може да го обвини. Да кажем, че е възможно Тод да има нещо общо със светкавицата. Той е отишъл да се види с Чарли Змията и да научи нещо за сестрата на Бърлин. Най-напред не разбрах как Тод и Бенджи са успели да се промъкнат покрай охраната на Змията. После се сетих за Рафаел Амандо, тенисиста. Чарли Змията се е изпекъл рано сутринта, когато е трябвало да има урок по тенис. Така че момчетата са влезли при Змията заедно с Амандо. Това е единственият възможен начин.

— Казаха ми, че са били в къщата на Суи. Някак си са го накарали да признае, че Бърлин е изнасилил и убил собствената си сестра. Очевидно Пао и правителството на Чанг са покрили всичко. След като ми разказаха това, Тод и Бенджи нямаха настроение да продължават разговора.

— Защо Чарли Змията ще признава нещо такова?

Ди Палма поклати глава.

— Не знам. Всъщност знам. Тод го е принудил. По един или друг начин, но го е принудил.

— Ами Джоан. Защо трябваше да умре?

— Според Тод това е карма. Тя му е била робиня преди четиристотин години. Нуждаела се само от едно дело, с което да изкупи греховете от предишните си животи. Като се е жертвала за хората в самолета, тя веднага се е съединила с боговете. Тод казва, че сега е свободна.

— Бедното момиче. Но ако не беше тя, самолетът щеше да падне в океана и ти щеше да умреш. Мисля, че това е истинската причина, поради която тя замина с теб за Манила. Тод не спомена за това, защото не искаше да се почувстваш виновен. Обикновено идваш в тази стая, когато си в настроение да размишляваш върху състоянието на Вселената. Сега какво те притеснява?

— Ван Руутън.

Тя потрепери в ръцете му. Ди Палма поклати глава.

— Мислех за онази китайска певица, с която той ходеше. Тя е изчезнала. Мисля, че той я е убил.

Жан го погледна.

— Грег се мисли за по-умен от всички ни — каза той. — Заради това толкова харесва китайците. Обожава ума им и мисли, че им е равен. А не е. По дяволите, никой не е, ако трябва да си говорим истината. Как можеш да превъзхождаш най-старата цивилизация на земята?

— Франк — прекъсна го тя, — даже да признае, че я е убил, той пак няма да отиде в затвора. Той е информатор и те имат нужда от него. Сам си ми разказвал за някакви престъпници, които избили много хора и не останали нито ден зад решетките, защото били важни свидетели срещу някакъв друг тип.

— Да, но пропускаш нещо. Грег се забавлява, като води с един на нула. В този момент му е достатъчно да знае, че се е измъкнал, след като е убил ключов играч в тази малка игричка. Той е нарушил правилата и сега е изпълнен с това неповторимо усещане за сила. По-късно сигурно ще иска да се похвали, но не сега. Сега му е достатъчно, че знае нещо, което ние не знаем.

— Кажи ми нещо — помоли то Жан. — Ако Грег е такова леке, защо никой не го е забелязал досега? Аз успях да го хвана само за две седмици.