Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 161

Шофирайки полицейска кола без отличителни знаци, Франк пристигна в Ийст Сайд в един късен октомврийски следобед. Паркира пред изоставен жилищен блок, излезе на тротоара и тъкмо щеше да затвори вратата на колата, когато косата му настръхна, защото почувства опасността. Кендо бе изострило инстинктите му и той беше много бърз. Скочи от колата и след по-малко от секунда от близкия покрив полетя стар хладилник, удари колата и я разби.

След няколко дни разпитване тук и там и даване на подкупи където трябва, той намери човек, който можеше да свърже Ван Руутън с хората, пуснали хладилника от покрива. Този човек беше чернокож наркоман и крадец на дребно, който сам се наричаше Капитан чудо. Според него неуспелите убийци били пуерториканци, които контролирали търговията с хероин по авеню А. Ван Руутън бил много близък с тази банда. За нещастие Капитан чудо не беше герой. Той отказа да повтори твърдението си пред съда или пред окръжния прокурор. Опитът за покушение остана ненаказан.

Колегите го възпряха да не набие Ван Руутън. Ди Палма се закле да го прогони от полицията. За Ван Руутън този инцидент се оказа малко опасен. Всички в управлението уважаваха колегата му. Много ченгета бяха склонни да приемат думите му, че той е мръсник.

Назначиха му друг партньор, ход, който нямаше нужда от коментар. Обиденият Ван Руутън обеща да си върне. И удържа на думата си.

Жан се подготвяше да снима романтична комедия на Уолстрийт и уговори кмета да се появи в една епизодична роля. След като прочел за намеренията на кмета да украси синия екран, Грегъри се представил на Жан и заявил, че е технически съветник, изпратен от полицията. Ако Ди Палма беше там, щеше да й каже, че Ван Руутън лъже. Но той намираше правенето на филми за отегчителна работа и никога не посещаваше жена си по време на работа. За него процесът на правене на филми не бе по-вълнуващ от това да гледа как се чифтосват две мухи.

Жан бе подвластна на страстите си. Чувствата й надделяваха над разума. Ван Руутън, с хищен инстинкт към жертвите си, извлече всичко от слабостта й. По-късно, когато тя научи причината, поради която той е започнал връзката си с нея, му вдигна страшен скандал. Счупи огледало за две хиляди долара, хвърли от терасата портфейла и значката му и накрая го заплаши, че ще го убие.

Никой мъж не беше я използвал толкова гадно. И кого можеше да обвинява? Тя сама пъхна ръка в огъня. Изгори се лошо, но изгори и Франк. Заслужаваше си да страда, но той изобщо не го заслужаваше.

Жан бе най-жизнена, когато се подчиняваше на страстите си, но това бе и най-голямото й робство и тя го знаеше. Проблемът беше там, че тя не можеше да се контролира. Пожелаваше каквото види, особено ако това бе чувствен предизвикателен мъж. Фактът, че такива мъже винаги я караха да страда, бе ирония на съдбата, а не загуба за нея.

— Страдам от илюзията, че знам какво искам — каза тя на Франк.

И двамата знаеха защо той не я е напуснал досега. Страхуваше се, че без Жан вече няма да е способен да обича.

Застанал пред красивия дайто, Ди Палма прокара пръсти по дръжката, покрита с акулска кожа. Тъкмо щеше да извади меча от ножницата, когато чу гласа на Жан: