Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 164

— В този град полицейската работа е свързана с много политика. Трябва да угаждаш на най-различни групи. Кметската канцелария, губернаторската канцелария, чернокожи, гейове, латиноамериканци, евреи. От първия си ден едно нюйоркско ченге тръгва по въже и само Бог може да му помогне, ако се подхлъзне и падне. За да оцелееш, трябва да си умен, да имаш късмет, да имаш приятели по върховете. Ван Руутън оцеля толкова дълго, защото и трите неща работеха в негова полза. — Поклати глава. — Виждал съм хора, които си затварят очите за всичките мръсотии на този тип. Едната причина е, че той угажда на хората около себе си. Задържа ги върху въжето. Нещо друго — ченгетата не се предават един друг толкова лесно. Атакуват ни от всички страни, така че трябва да се поддържаме даже когато знаем, че другият полицай е черен като самия дявол. Ние срещу целия свят. Има ченгета, които никога няма да повярват, че Ван Руутън е направил нещо нередно. За тях той просто е бил подгонен от някакви розови комунистически либерали.

Жан кимна.

— Изглежда, че нашето момче Грег винаги си има кой да му се притече на помощ и да го спаси от кашите, които е забъркал.

— До сега. Искам да го изненадам с тази работа за Тароко и да видя реакцията му. Искам да разбере, че не се е измъкнал от това, че не е чак толкова умен, колкото си мисли.

— Преди да го срещна — каза Жан, — не знаех колко умения са необходими, за да можеш да лъжеш. Боже, ако умре утре, няма да пророня и сълза. Той е наранил много хора. Много хора. Между другото, какво прави Мартин Маки?

— Предполагам, че е добре. От няколко дни е във Флорида. Преди да се върне в Хонконг, ще мине през Ню Йорк. Говорихме няколко пъти по телефона, след като се върнах от Манила. Каза, че Анджела Рамос би била щастлива да разбере, че дискетата вече е в Америка.

— Анджела беше страхотно момиче. Лин Пао заслужава да умре само заради това, което й стори. Като стана дума за Лин Пао, защо момчетата се върнаха тук, а не продължиха за Тайван? Нямаха ли някакви сметки за уреждане с Черния генерал, както го наричат?

— Тод го нарича Киичи. Да-а, предполагам, че можеха да отидат до Тайван. Но щом са дошли тук, значи има някаква причина. Не знам каква е, но има причина.

Жан го целуна по бузата.

— Стига сме говорили за сериозни неща. Знаеш ли какво ми се прави сега?

Ди Палма я хвана за гърдите.

— Значи ставаме двама.

— Грешиш, даго. Това ще почака до спалнята. Сега ми се танцува. Бавен, бавен танц.

— Тук? Няма музика.

— Живни малко, човече.

Тя взе ръката му, дръпна я около кръста си и се завъртя. Запя с ниския си, пресипнал глас любимата му песен. Гълъбите загукаха на перваза и зората пропълзя в стаята. Той я притегли до себе си. Затанцуваха.

22.

Тайпе, Тайван

Лин Пао и двама въоръжени пазачи излязоха от имението му в планината Йангминг по залез-слънце и тръгнаха към върха. Единият пазач носеше малка клетка с пеперуди. Пао държеше синя ваза с бели орхидеи и сливови цветове.