Читать «Силата» онлайн - страница 9

— А и трябва да повикаме лекар… да се обадим на някого — неочаквано добави Дебора. Тя наклони глава към къщата на номер дванайсет. — Бабата на Каси…

— Ти на чия страна си? — озъби й се Фей.

Дебора само я погледна студено.

Диана стисна ръката на Каси.

— Да, права си. Ще се обадим на доктор Стърн… а Каси може да дойде с мен у дома.

Фей се изкиска, но никой не се засмя с нея. Дори братята Хендерсън бяха сериозни, а издължените им очи — замислени. Сюзан увиваше кичур руса коса около пръстите си, вперила поглед в преплетените ръце на Каси и Диана. Лоръл кимна насърчително, когато Каси я погледна, а студените сиви очи на Мелани блестяха с тихо одобрение. Шон дъвчеше устната си и местеше поглед от човек на човек.

Каси обаче остана изненадана най-много от изражението на Ник. Лицето му обикновено не издаваше никакви емоции, но сега беше силно напрегнато — личеше си, че води яростна вътрешна борба.

Сега обаче не беше моментът да мисли за него. Нямаше време да обърне внимание и на Фей, която кипеше безпомощно, след като плановете й да разцепи сборището се провалиха. Мелани взе думата:

— Искаш ли първо да минем през нас, Каси? Пралеля ми Констанс се грижи за майка ти и ако искаш да я видиш…

Каси закима нетърпеливо. Сякаш бяха минали сто години, откакто беше виждала майка си, откакто беше в изпълнената с червена светлина стая, откакто беше видяла стъклените й празни очи. Сигурно вече беше по-добре, сигурно щеше да обясни на Каси какво се беше случило.

Когато обаче те трите — Мелани, Каси и Диана (Диана така и не пусна ръката й, докато изминаваха краткото разстояние до номер четири), влязоха в къщата, сърцето на Каси се сви. Пралелята на Мелани беше жена с тънки устни и сериозни очи. Тя ги покани мълчаливо в гостната на първия етаж. Един поглед към призрачната фигура на леглото беше достатъчен да накара кръвта на Каси да се смрази.

— Мамо? — прошепна тя, макар и да знаеше, че отговор няма да последва.

Господи, майка й изглеждаше млада. Дори по-млада от обикновено. Плашещо неестествено млада. Сякаш на леглото лежеше някакво момиченце с тъмна коса и големи невиждащи черни очи, което слабо приличаше на госпожа Блейк. Непозната.

Не някой, който щеше да помогне на Каси.

— Не се тревожи, мамо — прошепна Каси и се отдалечи от Диана, за да сложи ръка върху рамото на майка си. — Всичко ще се оправи. Ще видиш. Ще оздравееш.

Гърлото я заболя. После усети как Диана нежно я побутна да си вървят.

— И двете преживяхте много — обърна се Мелани към тях, след като излязоха. — Ние ще се оправим с лекаря и полицията, ако се наложи. С Каси се наспете.

Другите от сборището чакаха на улицата и закимаха одобрително при думите на Мелани. Каси погледна Диана и тя също кимна.

— Добре — рече Каси. Гласът й прозвуча слабо и дрезгаво и тогава осъзна колко е уморена… смъртно уморена. Същевременно й се виеше свят и цялата сцена пред очите й приличаше на сън. Беше прекалено странно да стои тук в малките часове на нощта и да знае, че баба й е мъртва, майка й — в шок, и че няма дом, в който да се прибере. Въпреки това на улицата нямаше възрастни, нямаше хаос — само членовете на кръга и зловещо спокойствие. Да, наистина, защо нямаше никакви родители? Все някой трябваше да е усетил, че става нещо.