Читать «Силата» онлайн - страница 8

Тишината беше пълна, с изключение на далечния грохот на вълните на плажа. Всички бяха неподвижни, сякаш чакаха нещо, макар и да не знаеха какво.

Накрая Диана се обърна.

— Мисля, че чухме достатъчно — рече тя. — Разбирам, макар и не всичко, но поне по-голямата част. Чуйте ме всички, защото не искам да повтарям.

Всички замълчаха и се обърнаха в очакване към Диана. Каси изпита чувството, че скоро всичко ще се реши. Диана приличаше на жрица или на принцеса — беше висока и бледа, но с решителен поглед. Излъчваше странно достойнство — аура на величие и сигурност, която противоречеше на болката в очите й.

„Чакам да чуя присъдата си“, помисли си Каси. Каквато и да беше тя, заслужаваше я. Погледна Адам и видя, че и той беше в очакване. Изражението му не молеше за снизхождение, но Каси знаеше какво изпитва. И двамата стояха пред Диана, свързани от едно престъпление, доволни, че най-накрая всички карти са открити.

— Не искам никога повече да говорим за случилото се тази вечер — започна Диана с тих и спокоен глас. — Никога. След като кажа, каквото имам да казвам, за всички въпросът ще бъде приключен. — Тя погледна Адам, но избягна погледна му. — Мисля… — продължи бавно, — че знам как си се чувствал. Понякога се случват такива неща. Прощавам ти. А ти, Каси… Ти имаш още по-малко вина. Няма как да си знаела. Не обвинявам никого от вас. Искам само…

Каси си пое накъсано въздух и я прекъсна — не можеше да се сдържа повече.

— Диана — каза тя, — искам да знаеш нещо. През цялото време вътрешно бях бясна и ревнувах, защото Адам беше твой, не мой. Дори и тази вечер. Това обаче е минало… Наистина. Сега искам само ти и Адам да сте щастливи. За мен няма нищо по-важно от теб и обещанието, което дадох. — За миг се зачуди дали наистина Адам беше по-малко важен, но тя загърби тази мисъл и заговори открито и убедено. — И двамата с Адам… дадохме това обещание. Дай ни още един шанс да го спазим… Само още един шанс… — Диана отвори уста, но Каси продължи, преди тя да успее да каже нещо: — Моля те, Диана. Трябва да знаеш, че можеш да ми имаш доверие… Че можеш и на двама ни да имаш доверие. Позволи ни да ти го докажем.

За кратко настъпи тишина, после Диана отвърна:

— Да. Да… Права си. — Пое си дълбоко дъх, издиша и погледна колебливо Адам. — Е, добре. Хайде тогава… да забравим всичко. Просто… да започнем на чисто.

Един мускул на челюстта на Адам помръдна. Тихомълком той пое ръката, която Диана протегна към него.

Другата си ръка Диана подаде на Каси. Тя я хвана и стисна тънките й, студени пръсти. Искаше й се да се смее и да плаче едновременно. Вместо това се усмихна несигурно на Диана. Погледна Адам и забеляза, че и той се опитваше да се усмихне, макар и очите му да бяха тъмни като буреносни облаци над океана.

— И това ли беше? — избухна Фей. — Вече всичко е наред — цветя и рози? Всеки обича всеки и ще се приберете, хванати за ръка?!

— Да — сопна й се Адам и я изгледа ядосано. — Поне последната част. Прибираме се… Отдавна трябваше да сме го направили.

— Каси има нужда от почивка — съгласи се Диана. Вече не изглеждаше безпомощна и въпреки че на Каси й се струваше по-крехка, от когато и да е, изглеждаше непоколебима. — Всички имаме нужда от почивка.