Читать «Силата» онлайн - страница 10

Къщите на „Кроухейвън Роуд“ обаче стояха затворени и мълчаливи. По пътя за къщата на Мелани, на Каси й се стори, че видя у Сюзан да угасва лампа, а в дома на Хендерсън някой да дърпа завеса. И да имаше будни възрастни, те не искаха да се замесват.

„Сами сме“ помисли си Каси. Диана обаче беше до нея. Виждаше и високия силует на Адам под светлината на фаровете на паркираните коли на членовете на сборището. Тяхната близост беше достатъчна на Каси, за да усети прилив на сили.

— Утре трябва да поговорим — рече тя. — Имам да ви казвам много неща. И те засягат всички. Баба ми ги каза точно преди… преди да умре.

— Може да се срещнем по обяд на плажа… — започна Диана, но дрезгавият тембър на Фей я прекъсна.

— Не, не можем. Сега аз решавам къде ще се срещаме. Забрави ли?

Фей беше отметнала гордо глава назад, диадемата със сребърния полумесец блестеше върху черната й коса. Диана отвори уста, после я затвори.

— Добре — съгласи се Адам непривично спокоен, после излезе от светлината на фаровете и застана до Фей. — Ти си водачът, така че казвай. Къде ще се срещнем?

Фей присви очи.

— В старата сграда по химия, но…

— Добре. — Адам не я изчака да довърши и й обърна гръб. — Ще ви закарам — каза той на Диана и Каси.

Фей изглеждаше бясна, но тримата вече се отдалечаваха.

— Между другото, Диана… Честит рожден ден — извика тя жлъчно след тях.

Диана не отговори.

3

— Джасинт! Вътре ли си? Джасинт! — Каси примигна на силната светлина. И преди беше влизала в тази стая. Приличаше на кухнята на баба й… но беше някак различна. Стените на кухнята бяха неравни и мръсни, а тези изглеждаха гладки и чисти. Огнището на баба й беше силно опушено с годините, а това изглеждаше почти ново и имаше малко по-различна форма. Металната кука, на която закачаха котлите, блестеше.

Беше стаята от съня й. Онзи, който сънува последния път, когато спа в къщата на Диана. Седеше в абсолютно същия нисък стол. Този сън обаче явно продължаваше от там, докъдето беше стигнал предишният.

— Джасинт, да не спиш с отворени очи? Кейт е тук! Очакване и възбуда изпълниха Каси. Кейт. Коя беше Кейт? Без дори да знае защо, тя се изправи и осъзна, че е облечена с рокля, дълга до върховете на чистите й брокатени обувки. Книгата на сенките с червената кожена подвързия падна от скута й на земята.

Обърна се по посока на гласа, към мястото, където трябваше да е задната врата на къщата на баба й. Там обаче очевидно беше главният вход, от който струеше светлина и се очертаваха два силуета. Единият беше висок и приличаше на изображенията на пуританските жени от гравюрите в историческите книги. Другият беше по-дребен, с лъскава коса.

Каси не можеше да види лицата им, но дребната фигура протегна нетърпеливо ръце към нея. Каси посегна да ги хване, пристъпи и… сънят се смени. Беше тъмно и се чу измъченият вик на разцепващо се дърво. Солени пръски опариха лицето й и очите й напразно се напрегнаха да видят в тъмнината.