Читать «Силата» онлайн - страница 11

Корабът потъваше. Загубено. Всичко бе загубено. И инструментите на посветените бяха загубени… засега.

Само засега обаче. Яростна решителност изпълни Каси и я задави гняв. Когато ледената вода заля краката й, сънят започна да избледнява. Опита се да го задържи, но той се стопи и промени; тъмната бурна нощ отстъпи място на тъмната тиха стая на Диана.

Беше будна.

Изпита нелогично облекчение, че е жива.

Не беше много тъмно. Утрото прозираше през завесите и беше оцветило стаята в сиво. Диана спеше спокойно до нея. Как беше възможно да е толкова спокойна след всичко, което се беше случило тази вечер? След тайната, която беше научила за най-добрата си приятелка и гаджето си? След като загуби мястото си на водач на сборището? Как въобще можеше да спи? Тъмните мигли на Диана обаче не помръдваха и на лицето й нямаше и следа от огорчение.

„Толкова е добра. Аз не бих могла да съм толкова добра“, помисли си Каси. „Не и цял живот да опитвам.“ Самата близост на Диана я караше да се чувства по-добре.

Каси знаеше, че повече няма да може да заспи. Облегна се на дъската на леглото и се замисли.

Господи, беше доволна, че се разбраха с Диана. И с Адам… Каси се страхуваше дори да мисли за Адам, притесняваше се от болката, която щеше да изпита. Макар и наистина да я заболя, когато си го представи, не беше непоносимо и отровата на ревността и гнева се беше стопила. Искрено искаше той и Диана да бъдат щастливи. Беше различен човек, не онази Каси, която кипеше от безсилие, че не може да го има през последните шест седмици.

Беше извършила много странни неща. Толкова много, че вече не знаеше коя е. „Не мога да повярвам“, помисли си тя. „Крадох тикви с Крис и Дъг в Салем. Прогоних кучето, което нападна Крис. Аз не съм такава. Играх на «Доставчика на пици» с Фей. Позволих на Дебора да ме качи на щурия си мотор… Е, последното не беше чак толкова лошо.“

Повечето от нещата, които беше направила през последния месец, всъщност не бяха никак лоши. Лъжите, измамите и угризенията обаче бяха непоносими. Някои от промените дори бяха за добро. Беше се сближила с Дебора и Сюзан и беше разбрала горе-долу как разсъждават братята Хендерсън. Дори си мислеше, че разбира Ник по-добре. А и беше намерила сила у себе си, за която не подозираше. Сила да тръгне след сянката на гробището — Черния Джон, след смъртта на Джефри, сила да покани момче на танц, сила да се изправи срещу Фей.

Само се надяваше силата да й стигне да посрещне идните дни.

Каси не беше стъпвала в старата сграда по естествени науки от онзи ден, когато Фей я беше подмамила и я беше притиснала до стената през първата й седмица в училище. Беше същата мрачна и нестабилна постройка, която помнеше. Нямаше представа защо Фей държеше да се срещнат тук. Знаеше само, че това беше територия на Фей и че плажът се смяташе за територия на Диана.