Читать «Силата» онлайн - страница 80

Сали започна да крещи инструкции на служителите в столовата и Каси си тръгна. Когато обаче стигна до вратата, двете се спряха за миг и се спогледаха от двете страни на помещението.

— Ще се справите ли? — попита Сали. Каси разбра, че пита за всички. За целия кръг.

— Да.

— Хубаво. Късмет.

— И на теб. Довиждане, Сали.

„Тази размяна на любезности не беше кой знае колко оригинална“, помисли си Каси, докато бягаше към паркинга да се срещне с Диана. Обаче бяха сключили примирие. Вещица и външен. Беше повече от примирие.

„А сега — продължи да разсъждава тя — трябва да забравя за тях… за всички външни. Сали ще се погрижи за своите хора, аз трябва да се погрижа за моите.“

Вече валеше проливен дъжд и ставаше все по-зле, когато с Диана завиха по „Кроухейвън Роуд“. Вятърът залюля колата на Диана, когато спираха на алеята пред къщата на Адам. Зад тях спря джипът на Адам.

— Водят Шон — съобщи Каси, след като погледна назад. С Диана побързаха да помогнат.

Ник и Дъг държаха дребното момче на задната седалка. Избутаха го грубо към вратата. По подобен начин братята на Порша се бяха отнесли с Каси. Изглеждаше някак неуместно. Шон беше много дребен, но тогава Каси забеляза блестящите му, стрелкащи се във всички посоки черни очи.

— Веднага му вземете хематита — рече тя.

Ник вдигна пуловера на Шон и откри гравираната катарама на колана му, която Каси беше забелязала още първата седмица в училище. Адам го откопча и го хвърли на пода. Приличаше на мъртва змия.

— Къде е другият камък? — попита Ник грубо.

Шон се опитваше да се освободи, пъшкаше и въртеше очи. Трите момчета трябваше да го хванат и ако Крис, Дебора и Лоръл не се бяха появили точно в този момент, може би щеше да се измъкне. Заедно, момчетата и Дебора успяха да съблекат пуловера и ризата му. Под тях, там, където другите членове на кръга бяха носили аметисти, Шон криеше малка кожена торбичка. Адам внимателно я изсипа и хематитът на Каси падна от нея.

— Крадец! — заяви Дебора и размаха юмрук пред лицето на Шон. Шон се втренчи в нея неразбиращо, все още дишайки тежко. Беше ужасен.

— Може би дори не е знаел, че е у него — намеси се Мелани. — Бил е под влиянието на Черния Джон от самото начало. Някой да вземе хематита и да го зарови. Лоръл, ваната с билките готова ли е?

— Да! — долетя гласът на Лоръл от банята на първия етаж и се чу шум от течаща вода. — Доведете го.

Кръгът обмисляше ритуала с пречистването, откакто бяха разбрали за Шон и всеки знаеше ролята си. Момчетата замъкнаха Шон в банята, а Лоръл застана пред вратата.

— Не ми пука дали е със или без дрехи — викаше тя. — Само го вкарайте във ваната.

Дебора загреба хематита с една лопата и отиде да го зарови, а Диана бързо завърши талисмана от билки, който извади от раницата си. Зареди платнената торбичка с енергията на земята, водата, въздуха и огъня — поръси върху нея сол, напръска я с вода от една чаша, дъхна върху нея въздух и я прокара над запалена свещ, приготвена предварително на масичката за кафе.