Читать «Силата» онлайн - страница 71

Каси кимна.

— Вече бяхме тръгнали, когато се свърза с Адам — обясни Диана. — Лоръл видяла кола да кара бързо по „Кроухейвън Роуд“, а Адам усети, че нещо не е наред. Той намери колата им, но Радж проследи дирята ви през дърветата.

Каси кимна с благодарност. Не беше в състояние да говори.

— Каси е добре, така че няма да ви нараним — заяви Диана. — Ще вземем обаче това — тя вдигна пистолета на Джордан, сякаш беше отровна змия — и ще ви оставим тук. Гумите на колата ви са спукани. Можете да се приберете пеша.

Четиримата външни не казаха нищо. Сали още беше на земята и дишаше тежко. Ник държеше треперещия Логан за гърлото. Порша не смееше да мръдне от дървото. Джордан обаче привлече вниманието на Каси. Той гледаше Диана с неприкрита омраза, подобно на притиснато в ъгъла диво куче.

„Това никога няма да спре — помисли си Каси. — Ще ни намразят дори още повече. Ще направят нещо, ние ще си отмъстим и така до края на света.“

Импулсивно отиде до мястото, където лежеше на тревата, и му подаде ръка.

— Не е нужно да бъдем врагове — обясни тя. — Не може ли всичко да свърши сега?

Джордан я заплю.

Каси замръзна, толкова се изненада, че дори не се възмути. Досега никой не беше плюл по нея. Погледна шокирано протегнатата си ръка и я избърса в дънките си.

Какво се случи после, Каси разбра от Лоръл, защото беше свела поглед надолу. На мига Ник тръгна към Джордан, но първо трябваше да се отърве от Логан, а и Адам просто беше по-бърз. Той светкавично сграбчи Джордан за предната част на якето, вдигна го и го свали с един удар в лицето. Пламъците зад Каси се издигнаха на три метра височина. Джордан падна по гръб и притисна с две ръце носа си.

— Ставай — заповяда му Адам. Огънят бучеше и пращеше и изпращаше дъжд от искри в тъмната гора.

Ник вече беше до Адам. Лицето му беше безизразно и напълно спокойно, като на стария Ник.

— Недей, приятел, май му беше достатъчно — рече той и хвана Адам за ръката.

Джордан свали едната си ръка от носа си и Каси забеляза кръвта.

— Тя е лъжкиня. Ще се убедите — изскимтя той, местейки поглед между Каси и Адам.

За миг Каси си помисли, че Адам ще го удари отново. Той обаче се обърна, сякаш забравил за съществуването на Джордан. Изглежда не забелязваше и Ник. Хвана ръката на Каси, онази, която Джордан заплю, обърна я с дланта нагоре и я целуна.

Каси си помисли, че някой бързо трябва да се намеси.

— Трябва да ги вържем — предложи Мелани. Спокойният й замислен глас прокънтя на поляната. — Или поне трима от тях. Да оставим един да ги развързва, докато се отдалечим.

— Нека не е много стегнато — обади се Диана. Докато връзваха Джордан, Логан и Сали, тя заби камата с бялата дръжка в земята до Порша. — Можеш да ги освободиш, когато си тръгнем. Не се и опитвай да вървиш след нас — предупреди я тя. Така или иначе Порша едва ли щеше да го направи, очите й бяха широко ококорени.

Диана проследи погледа й до огъня, който все още приличаше повече на запален варел бензин, вместо на лагерен огън, и се обърна към Каси.