Читать «Силата» онлайн - страница 62

Беше се питала защо Черния Джон нападна баба й в нощта, когато се завърна. „Не заради Книгата на сенките“ осъзна сега тя. Не защото познаваше майка й и баба й. Искал е нещо друго. Искал е инструментите на посветените.

Баба й обаче не знаеше къде са. Беше сигурна в това, иначе щеше да каже на Каси. Нейната собствена прабаба (прапрапрабабата на Каси) обаче беше повтаряла постоянно, че огнището е чудесно скривалище. Сега, благодарение на съня, Каси знаеше, че тухлата е криела тайна дупка още по времето на Джасинт.

Имаше обаче само една хлабава тухла и в дупката зад нея беше скрита единствено Книгата на сенките. Каси беше сигурна в това, както и че първото сборище беше търсило къде да прибере инструментите на посветените за дълго време, „докато потрябват отново“ на бъдещите поколения. Не зад хлабава тухла. Спомни си нещо — огнището, което беше зърнала между полите на жените в последната секунда на съня, беше малко по-различно от съвременното огнище.

Каси полежа известно време в кадифената тъмнина. После се завъртя и нежно побутна Диана по рамото.

— Диана, събуди се. Знам къде са инструментите на посветените.

Събудиха Адам, като хвърляха камъни по прозореца му. Тримата отидоха до номер дванайсет, въоръжени с кирка, ковашки чук, няколко обикновени чука, отвертки, железен лост и Радж. Немската овчарка подскачаше весело до Каси, сякаш среднощните разходки бяха любимото му занимание.

Намаляващият диск на луната беше високо над главите им, когато стигнаха до къщата на бабата на Каси. Вътре сякаш беше по-студено, отколкото навън. Всичко сякаш беше замряло и ентусиазмът на Каси се изпари.

— Там — прошепна тя и посочи лявата част на огнището, където се виждаха нови тухли, различни от онези в съня й. — Огнището е по-различно. Сигурно там са ги зазидали.

— Жалко, че нямаме пневматичен чук — пошегува се Адам и вдигна лоста. Очевидно студът и тишината не го притесняваха. На слабата изкуствена светлина в кухнята косата му беше с цвета на гранатите от торбичката на Диана. Радж седеше до Каси, а черно-кафеникавата му опашка се мяташе по кухненския под. Като погледна Адам и кучето, Каси се поуспокои.

Отне им много време. Каси нарани кокалчетата на ръцете си, докато човъркаше парче стар хоросан с отвертка като с длето. Накрая обаче и последните тухли паднаха в студената пепел на огнището една след друга. Всяка беше с различен цвят — имаше червени, оранжеви, дори лилаво-черни.

— Определено тук има нещо — заяви Адам и пъхна ръка в дупката, която бяха направили. — Трябва да извадим още няколко тухли… Готово! — протегна отново ръка, но спря и отправи поглед към Каси. Ти заслужаваш тази чест. Не се страхувай, вътре няма нищо живо.

На Каси не й се искаше да се сблъска с някоя тристагодишна хлебарка и кимна с благодарност. Пъхна ръка и усети нещо гладко и хладно. Беше толкова тежко, че трябваше да го вдигне с две ръце.

— Кутия за документи — прошепна Диана, когато Каси го постави на пода пред камината. На Каси й заприлича на сандъче със съкровище. Малко сандъче от кожа, с медни панти. — През седемнайсети век са съхранявали важните документи в такива кутии — продължи Диана. — Документите на Черния Джон бяха в подобна. Хайде, Каси, отвори я.