Читать «Силата» онлайн - страница 43

— Ред е на синята — вмъкна Диана.

Каси усети трепет и вълнение. Синьото беше нейният любим цвят и тя силно искаше свещта, но не беше сигурна дали да се обади или не. Диана и Лоръл не казаха нищо. Каси си спомни, че Лоръл обичаше аметисти и често носеше лилаво. Прочисти гърлото си.

— Аз ще я взема — престраши се тя и протегна ръце към светлосинята свещ, която й подаваше Диана. Беше доволна, че именно тя представлява синьото в цветната дъга на сборището, но не знаеше какво качество да назове. Символ на какво беше синьото, запита се тя и помириса свещта, за да спечели време. Каква добродетел беше присъща на момичетата и заслужаваше да бъде отпразнувана?

Не успя да разпознае сладкия остър мирис.

— Блатна мирта — обясни Мелани на Каси. — Този аромат има дълга история. Колонизаторите са правели свещи от растението.

— О. — Може би затова миризмата й се беше сторила позната. Може би свещите на баба й бяха от блатна мирта. Баба й спазваше много стари традиции. Каси се сети коя добродетел иска да отбележи. — Вдъхновение — рече тя. — Това е въображение или проблясъкът на една идея. Докато баба ми помагаше да приготвя костюма си на муза за Хелоуин, тя ми каза, че музите са точно това. Че даряват хората с вдъхновение, с умението да измислят нови неща, подсказват им гениални идеи… Каза, че всички музи са жени.

Каси нямаше намерение да изнася реч и сведе поглед засрамено. „Нямам кибрит“, осъзна тя и… изведнъж я осени вдъхновение. Тя обви с ръка фитила, подобно на Фей, съсредоточи се и си представи ярък пламък… После изтласка образа със съзнанието си, както при случката с добермана и Шон. Усети как силата се изля от нея като топла вълна и изведнъж фитилът пламна толкова силно, че се наложи бързо да дръпне ръка, за да не се изгори.

— Просто ми хрумна… — обясни тя, леко разтреперана. После покапа восък и залепи синята свещ. Всички момичета я гледаха с широко отворени очи. Изключение правеше само Фей, която я наблюдаваше изпод гъстите си мигли.

Дебора се усмихна.

— Май още някой владее огъня — обади се тя.

На Фей никак не й беше забавно.

— А… ето и лилава — продължи Диана. Тя разтърси рамене и извади свещта от торбата.

— Тя е за мен. Как го направи, Каси? Добре де, продължаваме с церемонията. Просто исках да знам — избъбри Лоръл и пое свещта. — Не знам как да се изразя само с една дума — сподели тя. — Иска ми се да е нещо, свързано с природата. С връзката ни с нея. Ние сме част от земята и трябва да се грижим за всички други неща, които живеят тук, с нас.

— Защо не кажеш „състрадание“? — предложи Мелани. — Мисля, че е доста близко.

— Харесва ми. Състрадание. — Лоръл запали лилавата свещ.

— На какво мирише? — попита Сюзан шепнешком, докато Лоръл поставяше свещта между синята свещ на Каси и червената на Фей, завършвайки цветния кръг.

— Има сладък цветен аромат. Мисля, че е зюмбюл — отвърна й Лоръл.

— Чакайте — обади се Каси. — Кръгът е пълен, а Диана? За теб няма ли свещ, Диана? — Изведнъж се постави на мястото на Диана и изпита ревност. Искаше й се и тя да участва в церемонията.