Читать «Силата» онлайн - страница 29

— При майка си ли си дошла? — попита тя, като забеляза Каси сред другите. — Тя скоро заспа и не искам да я притесняваме.

— Всъщност, лельо Констанс, дойдохме да говорим с теб — обясни Мелани. После се обърна към останалите жени на верандата. — И с трите ви.

Между веждите на пралеля Констанс се появи бръчка, но ниската закръглена жена на дивана каза:

— О, пусни ги, Кони. Защо не? Ето те и теб, Адам. Защо се прибра толкова късно снощи?

— Не знаех, че си разбрала, бабо — отвърна Адам.

— Виждам повече неща, отколкото хората предполагат — засмя се госпожа Франклин, взе си една бисквитка и я пъхна в устата си. Сивата й коса беше сплетена небрежно на плитки и около нея се носеше някакъв дух на безпорядък, който рязко контрастираше със строгата веранда в бяло и златно. Каси я хареса.

— Какво става, Лоръл? — попита треперещ глас и Каси обърна поглед към баба Куинси. Лицето на слабата жена приличаше на изсъхнала ябълка. Всъщност беше прапрабаба на Лоръл и беше толкова дребна и крехка, че сякаш вятърът можеше да я издуха.

— Ами… — Лоръл погледна Адам и той заговори.

— Всъщност има връзка с въпроса, който ми зададе баба. С онова, което правих снощи. Има връзка и с нещо, което е станало преди много време. Горе-долу малко след като сме се родили.

Пралелята на Мелани вече сериозно се мръщеше, а баба Куинси стисна устни. Старата госпожа Франклин се засмя, но погледът й накара Каси да се зачуди дали изобщо чу какво каза внукът й.

— Слушаме те — каза рязко пралеля Констанс. — Обясни ни.

Адам огледа другите членове на кръга. Всички го подкрепиха мълчаливо — явно негласно го бяха избрали за говорител. Той си пое дълбоко въздух и се обърна към старите жени.

— Снощи проследих новия директор на гимназията, господин Джак Брансуик — обясни той. Името не предизвика реакция. — Мисля, че го познавате под друго име. — Пълна тишина. — Може би го знаете като Черния Джон — заключи накрая.

Настъпилата тишина беше нарушена от пралеля Констанс, която се изправи толкова рязко, че една от крехките чаени чаши с изрисувани върбови клонки се разби на пода.

— Махайте се от къщата ми! Вън! — извика тя на Адам.

6

— Лельо Констанс! — възкликна Мелани.

— Чухте ме — обърна се тъмнокосата жена към Адам. После огледа останалите. — Махайте се, всички! Не ми харесват такива шеги, не и сега. Не причинихте ли достатъчно неприятности като си врете носа, където не ви е работа? Горката Александра лежи в стаята за гости, а Мийви току-що я погребахме… Мелани, махни ги от къщата ми!

Лоръл и баба Куинси се суетяха наоколо.

— О, боже! О, боже! — повтаряше баба Куинси и вдигаше ръце. Разперените й пръсти приличаха на нокти на птица.

— Но, моля ви, госпожице Бърк — настояваше Лоръл през сълзи.

— Нямате никакво уважение — продължи леля Констанс, дишайки тежко. Очите й блестяха трескаво.

— Младите са така, Констанс — съгласи се бабата на Адам и се засмя. — Помня какви щуротии правехме ние на тяхната възраст… Леле! — все още смеейки се и клатейки глава, бабата на Адам пъхна още една бисквитка в устата си.