Читать «Силата» онлайн - страница 20

— Не е същата Каси — прекъсна я Сали грубо. — Тази тук на танците накара всички момчета да вървят по петите й с изплезени езици. Включително и моето гадже… и виж накрая докъде го докара. На пръв поглед може и да изглежда невзрачна, но косата й например има много нюанси. Променя цвета си в зависимост от светлината. Говоря сериозно. Освен това смятам, че само привидно изглежда крехка и сладка. Момчетата направо умират да се грижат за такива. После обаче тя започва да ги командори. И винаги й се разминава. Може би защото ококорва невинните си очи и се прави на неадекватна. „Аз съм съвсем обикновено момиче, но се старая.“ Всички й се връзват.

Каси отвори уста възмутено, после я затвори.

— Има убийствени очи — продължаваше горчиво Сали. — Впечатляващ е не толкова цвета им… те са нещо като сиво-сини… Но пък са толкова големи и искрени, че е чак отвратително. Направо побърква момчетата.

— Същата е — потвърди Порша. — Само че когато я познавах, не се перчеше. Тогава си знаеше мястото.

— Е, в момента се движи с най-популярните ученици. Мислят се за неотразими и вярват, че всичко им е позволено. Включително и да убиват.

— Вече няма да е така — рече Порша доволно. — Нещата рязко ще се променят. За добро. Радвам се, че мама реши да се преместим тук след развода. Мислех, че ще е ужасно, но всичко се нареди.

Каси не смееше да помръдне. Значи Сали и Порша се бяха съюзили. Щеше да бъде прекрасно, ако сега започнеха да споделят и какво са намислили.

Шумът на течаща вода обаче заглуши следващите реплики, които си размениха, и после Сали каза:

— По-добре да бързам за математиката. Да се срещнем на обяд?

— Да, и освен това искам да те поканя на гости през ваканцията за Деня на благодарността — рече Порша. — Мисля, че ще харесаш братята ми.

* * *

Каси стоеше обградена от останалите членове на кръга. Беше събота и погребението беше към края си.

Не се намираха на старото гробище, което беше осквернено от вандали (според официалната версия) в нощта, когато баба й бе умряла. Бяха на новото гробище, където бе погребана Кори. „Ново“ за Ню Салем означаваше, че най-старите гробове бяха от началото на XIX век. Каси се зачуди защо родителите, убити от Черния Джон през 1976 година, не са били погребани тук. Може би някой беше сметнал, че старото гробище е по-подходящо.

Разни хора идваха при нея, изразяваха съболезнованията си, питаха за майка й. За пред хората майка й беше изпаднала в шок след смъртта на бабата на Каси и се чувстваше прекалено зле, за да присъства. Каси им отвръщаше, че майка й ще се оправи.

За изненада на Каси, Фей все пак дойде. Черната й дантелена рокля беше прекрасна, макар да беше прекалено прилепнала за погребение. Червените й устни и нокти бяха единствените цветни петна по нея.

— Моите съболезнования — каза хладно един познат глас. Каси вдигна поглед и видя Порша. Сали беше зад нея. Напоследък двете изглеждаха неразделни. — Каква изненада беше да те видя тук! — добави Порша и лешниковите й очи се впиха в Каси. Каси ги помнеше добре. „Злобни като змийски очи“, помисли си тя. Сякаш я хипнотизираха. Усети как я обхваща смазващо безсилие. Опита се да му се противопостави и да каже нещо, но Порша продължи: — Не знаех, че имаш семейство тук. Може би сега, след като не ти остана никой, ще се върнеш в Калифорния…?