Читать «Силата» онлайн - страница 13

— Разбирате ли, обяснението всъщност е много просто — продължи Каси. — Черния Джон се завърнал с последното поколение, с поколението на родителите ни. Никой не го познал и баба каза, че никой никога няма да разбере как е успял да се върне, но е бил Черния Джон. Опитал да направи сборище от родителите ни. Те били малко по-големи от нас.

— Родителите ни? — попита Дъг и се подсмихна. — Стига, Каси, това е лудост. — Още хора се засмяха, а израженията на всички бяха или скептични, или притеснени, или открито подигравателни.

— Не, чакайте — обади се Адам въодушевено. — Това би обяснило някои неща. Знам, че съзнанието на моята баба се лута постоянно между минало и настояще, но тя беше казала някои неща за родителите ми… Че децата били създали сборище… Всичко се връзва. — Синьо-сивите му очи заблестяха напрегнато.

— Има и нещо друго — намеси се отново Дебора и погледа Ник. — Бабата на Каси каза, че майка ми е щяла да се омъжи за таткото на Ник, но че Черния Джон я накарал да се омъжи за баща ми. Това обяснява защо мама откача, ако някой дори само спомене думата „магия“ и защо звучи някак виновно, когато обяснява как с възрастта Ник все повече заприличвал на баща си. Всичко се връзва.

Каси погледна Ник — той както винаги беше застанал встрани от всички, в един тъмен ъгъл. Беше забил поглед в пода и очите му сякаш дълбаеха дупка в него.

— Да, възможно е — промълви той толкова тихо, че Каси едва го чу. Зачуди се какво има предвид.

— Обяснява и защо се карат постоянно. Родителите ми, имам предвид — добави Дебора.

— Всички родители се карат — сви рамене Крис.

— Всички родители тук са оцелели след връщането на Черния Джон — рече Каси. — Живи са, защото не са отишли да се бият с него. Баба каза, че след раждането на единайсетте бебета за един месец, родителите ни са осъзнали какво всъщност е намислил Черния Джон. Искал е сборище, което да контролира напълно. Искал е сборище от деца, за да може да ги моделира, докато растат. Вие, приятели… — кимна Каси към всички — е трябвало да бъдете неговото сборище.

Членовете на клуба се спогледаха.

— Ами ти, Каси? — попита Лоръл.

— Аз съм се родила по-късно. Кори също, както знаете. Не сме били част от плановете на Черния Джон, били сме обикновени деца. Вие обаче е трябвало да сте негови. Той е нагласил всичко.

— Онези родители, на които това не им харесвало, отишли да се бият с Черния Джон — вмъкна Дебора. — Убили го, запалили го, изгорили и къщата на номер тринайсет, но загинали. Оцелели са само страхливците, които си останали по домовете.

— Като моя баща — каза рязко Сюзан и вдигна поглед от ръцете си. — Много се изнервя, когато някой спомене Мемориала за Виетнам или Титаник или как някой се жертвал, за да спаси друг. И отказва да говори за мама.

Каси забеляза как и други членове на кръга се стреснаха. На повечето от лицата се изписа разбиране.

— Или моят баща — каза Диана учудено. — Все говори колко била смела мама, но никога не е казвал защо. Нищо чудно, ако не е отишъл и я е оставил да се бие сама… — и тя прехапа устни измъчено. — Ужасно е да научиш такова нещо за баща си.