Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 21

— Наистина е странно — признах аз. — Сякаш е бил свит на кълбо.

— Точно така — мрачно измърмори Нютон. Преди — Мислите ли, че е възможно… Не, само ще ви ядосам, докторе.

— Кажете — настоя той.

— Само хипотеза.

— Ще ми позволите ли аз да преценя дали е така? Може би някое наблюдение ви е озадачило. Във всеки случай бих искал да чуя какво имате да казвате.

— Питам се дали нещастникът не е поредната жертва на Могъщия великан. Чух един от стражите да изказва същото предположение.

Могъщия великан беше прословут и все още неразкрит убиец, от когото всички се страхуваха, тъй като беше убил неколцина, смазвайки ужасяващо телата им.

— Това трябва да бъде доказано — рече Нютон, — но от онова, което знам за предишните му жертви, Могъщия великан, в съществуването на когото се съмнявам, не изхвърля труповете и не завързва с въже краката им.

— Защо се съмнявате в съществуването му?

— Поради простата причина, че великаните са малко на брой и изпъкват в тълпата — отвърна Нютон и продължи да оглежда трупа. — Убиец като Могъщия великан би предпочел да остане анонимен. Запомнете думите ми, господин Елис, че когато онзи престъпник бъде заловен, ще се окаже не по-голям великан от вас и мен. Но в случая е безспорно, че този човек е убит по особено жесток начин. Това е очевидно, както е демонстрирана тук и истината за алхимията.

— Не разбирам — признах аз. — Как е демонстрирана истината на алхимията от един труп, господарю?

— Живото тяло е микрокосмос. След като изживява определения си период от време под въздействието на топлината и въздуха, то се завръща през водата, за да се разложи в земята, в безкрайния цикъл на живота и смъртта.

— Весела мисъл. Питам се кой ли е бил?

— О, в това няма съмнение — усмихна се Нютон. — Вашият предшественик Джордж Мейси.

Нютон ме накара да се закълна да не казвам на никого кой е убитият от страх, че информацията ще забави още сеченето на новите монети.

— Секачите на монети са много суеверни — заяви той. — Това само ще ги обърка и уплаши още повече, защото са най-доверчивите глупаци, които познавам. Ако се разчуе кой е клетникът, мигновено всички ще престанат да секат и Монетният двор ще спре да работи.

Съгласих се да мълча, но бях обезпокоен от лекотата, с което моят господар излъга господин Осбърн и стражите, когато отново бяхме пред избата.

— Дължа ви извинение, господин Осбърн. Уви, човекът е толкова разложен, че не може да се каже нищо за него. Мога само да ви уверя, че не го е убил Могъщия великан.

— Но как разбрахте, докторе?

— Обръщам внимание на съобщаваните подробности за убийствата му. Във всички случаи ръцете на жертвите са били счупени. Нараняванията на този човек са изключително върху торса. Ако Могъщия великан го беше държал в прегръдките си, както вече се говори, щях да очаквам и ръцете му да са счупени като ребрата. Може да го затворите в ковчег, ако желаете.