Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 20

Филип Кер

— Какво забелязахте за възела? — попита Нютон, гледайки въжето, с което бяха завързани краката на трупа.

— Не много — отвърнах аз. — Изглежда обикновен.

Нютон измърмори нещо, съблече редингота си и ми го даде, а после запретна ръкави. Видях, че има много белези на ръцете, но освен това е заинтригуван от трупа. Той сряза с ножа на господин Осбърн остатъците от дрехите на мъртвеца, като през цялото време ми обясняваше какво прави.

— Наблюдавайте очевидните закони и процеси в природата, господин Елис. Нищо не може да се промени, без първо да се разложи. Вижте как съществува взаимодействие между неща от различно естество. Първата й работа е да смеси и да разбърка елементите в хаос на разложение, а после да ги пригоди за ново поколение или хранене. Всичко може да се създаде отново. Всяко тяло може да се превърне в друго, от какъвто и да е вид, и да премине всички междинни етапи на качествени промени. Това са основните принципи в алхимията.

По-добре да ми беше казал какво има предвид, защото нямах представа за какво говори.

— Алхимик ли сте, сър? — попитах аз и доближих свещта до трупа.

— Да — отвърна той и махна последната ивица плат от мъртвото тяло. — Белезите на ръцете ми, които забелязахте, когато навих ръкавите си, са от изгаряния. От двадесет години използвам пещ и тигел за химичните си експерименти.

Това ме изненада, защото законът срещу размножителите, както наричаха алхимиците, които се опитваха да добият злато и сребро, беше отменен през 1689, но допреди седем години размножаването беше углавно престъпление, наказвано със смърт. Разтревожих се, че човек като доктор Исак Нютон признава с такава лекота свое предишно сериозно престъпление. Останах обаче още по-изумен, че вярва в подобно безспорно шарлатанство.

Той започна да разглежда зъбите на мъртвеца като човек, който смята да купува кон.

— Виждате ми се малко разстроен, Елис. Ако възнамерявате да повърнете, моля, направете го навън. Стаята вони достатъчно противно.

— Не, сър. Чувствам се добре — отвърнах аз, макар че главата ми леко се бе замаяла от тютюна, който дъвчех. — Но много алхимици не са ли в съюз с дявола?

Нютон изплю храчка тютюнев сок на пода, сякаш се надяваше, че мнението ми е там.

— Вярно е, че мнозина се опитват да изопачат благородната мъдрост на влъхвите. Но това не означава, че няма истински магьосници. — Той млъкна, извърна лице от трупа, пое дълбоко въздух и после отново се доближи до отворената уста на черепа, а накрая отстъпи назад. — Липсват му моларите на горната лява челюст.

— Какво е молар?

— Задният стриващ зъб, разбира се. От латинската дума molaris, която означава воденичен камък. Освен това забелязах, че липсват вторият и третият пръст на лявата му ръка.

— Много неща му липсват на клетника. Ушите, носът, очите…

— Наблюдателността ви е похвална, господин Елис, само че двата пръста са ампутирани на едно и също място, в горната част. Това е характерна особеност за този индивид. Както и modus mortis. Състоянието на гръдния кош е изключително необичайно. Ребрата са натрошени, сякаш е бил смазан от силен натиск. И забелязвате ли странното положение на краката? Долната част е притисната до горната, а бедрата нагоре към корема.