Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 148

— Трябва да призная, че това писмо малко ме затрудни — обясни Нютон. — „Златарят Джонатан Амброуз, който известно е, че мрази Нютон“? Неправилна граматика. Подобно нещо може да утежни живота на човека, разгадаващ шифъра.

— Омаловажавате въпроса, сър, защото според писмото животът ви е в смъртна опасност.

— Мисля, че и двамата сме в такава опасност.

— Но в моя случай аз трябва да бъда убит заедно с останалите, а вие — пръв, преди всички. И това може да се случи всеки момент.

— Не и преди кралят да се върне от войната. Пише го в посланието, Елис.

— Сега разбирам защо сержант Роан прояви такова любопитство към вас — тъжно отбелязах аз.

— Разговаряли сте с него?

— Веднъж, когато го проследих до Уестминстър — признах аз. — Изпуснах го за малко и после се сблъсках с него. Държа се любезно. Пийнахме заедно. Реших, че ще мога да науча повече за него.

— А сега откривате, че той е научил повече за мен, така ли?

Кимнах нещастно, засрамен да призная, че му бях казал дори адреса на Нютон.

— Няма значение — каза той. — Не е трудно да се получи информация за мен. Ако не му бяхте казали нищо, сержант Роан щеше да я научи по друг начин. Затова, успокойте се. Ние сме готови за тях и знаем, че са безмилостни. Мейси несъмнено е бил изтезаван и убит, защото се е опитал да разгадае посланията им. Дори капитан Морне, който е бил един тях, не е бил в безопасност, когато скандалът за дуел е заплашил да осуети плановете им. Трябва да действаме изключително предпазливо.

— Защо са оставили жив господин Туисълтън?

— Кой би се вслушал в думите на един луд? Самият вие го казахте. Оставили са го жив и дори са му дали закодирано писмо, защото са уверени в стратегията и шифъра си. Това обяснява и защо господин Туисълтън е искал да ме нападне. Но ми се щеше да бях проявил съобразителност и да бях записал думите му. Подозирам, че ни е казал ключовата дума за шифъра, когато го посетихме в „Света Мария Витлеемска“. Спомняте ли си какво отговори, когато го попитах за смисъла на буквите?

— „Кръв. Кръвта е в основата на всичко.“

— Каза го и буквално, и преносно. „Кръв“ е ключовата дума в шифъра. — Нютон тъжно поклати глава. — Понякога ми се струва, че съм много глупав.

— Остава да разберем само едно нещо. Защо всичко това става в Тауър?

— Мислих по този въпрос — призна той. — И стигнах до извода, че ако тълпата трябва да бъде въоръжена, няма по-подходящо място от Кралския арсенал.