Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 150

За господин Хол и за мен беше голям шок, че зъл човек като Тайтъс Оутс е на свобода и на всичкото отгоре проповядва Божието слово. Господин Хол беше толкова потресен от разкритието, че се почувства задължен да отиде на църква и да се помоли. Преди да бъдат разобличени злостните лъжи на Оутс, без съд и присъда бяха избити тридесет и пет невинни души.

Херцогът съди Оутс за клевета през 1684 година и получи обезщетение на стойност сто хиляди фунта. Оутс нямаше пари да плати и беше хвърлен в затвора за длъжници. Но най-лошото за него тепърва предстоеше. Следващата година херцогът се възкачи на престола и Оутс беше съден за лъжесвидетелстване пред съдията Джефрис, който изказа съжаление, че законът не предвижда обезглавяване. На другия ден Оутс беше налаган с камшик по разстоянието от три километра от „Нюгейт“ до Тайбърн. Той беше осъден на доживотен затвор, както и да бъде приковаван на позорния стълб веднъж годишно — нещо, убило много по-силни хора от него. И тогава за последен път чух за Тайтъс Оутс до онзи септемврийски петъчен следобед.

Исках да разбера защо Оутс е на свобода и отидох при господин Джонатан Тейлър, мой приятел, адвокат в Апелативния съд в Уестминстър Хол. Носеше му се славата, че е същински алманах по правните въпроси. Той бързо доразказа съдебната история на Тайтъс Оутс до същата дата. Тейлър ми каза, че когато през 1688 година Уилям заема английския престол, съдия Джефрис бил затворен в Тауър и Оутс подал петиция до Парламента за преразглеждане на присъдата му. И благодарение на антикатолическите настроения в страната, въпреки доказателствата, че е участник в заговор, довел до смъртта на множество невинни хора, през декември същата година Оутс бил помилван и тихомълком освободен от затвора. Според Тейлър дори му били отпуснати десет фунта седмично от парите на тайните служби. Сумата не беше малка. След това написал дълъг разказ за преживяванията си, публикуван под заглавието „Тиранията на показ“. Всички прочели книгата, я смятали за най-отвратителната клевета срещу крал Джеймс. Оутс си позволил да я подари на Уилям, но кралят не можел да направи нищо, макар че произведението невярно хулело покойния баща на кралицата.

Уведомих Нютон, че доктор Дейвис е самият Тайтъс Оутс. Той се изненада много, но веднага заяви, че е логично, макар и неприятно, Оутс да участва в заговор за избиване на лондонските католици.

— Очевидно затворът и налагането с камшик не са научили господин Оутс на много неща — отбеляза Нютон.

— Възможно ли е милорд Ашли да не знае за истинската самоличност на доктор Дейвис? — попитах аз. — Не мога да повярвам, че милорд Ашли би имал взимане-даване с такъв дявол, ако знае кой е.

— Граф Шафтсбъри, дядото на Ашли, е помогнал на Оутс да уведоми Тайния съвет за Паписткия заговор. Ако не беше той, никой нямаше да чуе за Оутс. Освен това мисля за важно, че заговорът ще се осъществи в момент, когато страната се опитва да сложи край на войната. Същото беше и с Паписткия заговор, който беше извършен, докато крал Чарлс сключваше мирен договор с холандците. За някои хора мирът невинаги е желан, защото означава край на доходните държавни поръчки за снабдяване на армията и флотата. Нещо повече, това означава да се плати на войниците, като се искат пари от Парламента, който непрекъснато засилва властта си за сметка на аристокрацията. — Нютон поклати глава. — Безпокоят ме много неща. Но вие свършихте добра работа, мой млади приятелю. Разкрихте един от главните организатори на съзаклятието. Бих желал да науча повече за плановете им. Съмнявам се дали сержант Роан или някой друг от французите може да бъде убеден да ни каже повече. Оутс може да проговори.