Читать «Пазителят на монетния двор» онлайн - страница 147
Филип Кер
— Законът за проверката не изисква ли да положат клетва за вярност към англиканската църква? Човек може да бъде глобен за неподчинение.
— Малцина са глобени. Законът е лош и рядко се прилага.
— Продължавам да твърдя, че хората в Англия не са убийци, каквато и религия да изповядват.
— Якобитът Макдоналдс от Гленко не беше ли хладнокръвно убит от войниците на крал Уилям в Шотландия? Доколкото си спомням, това се случи само преди пет години.
— Те бяха шотландци — рекох аз, сякаш това обясняваше как е възможно да стане подобно ужасяващо нещо. — Шотландски жертви и шотландски войници. Какво друго може да се очаква от тях? Лондончани не проявяват такава крайна нетърпимост, нито са такива варвари.
— Но какво би се случило, ако лондончани бъдат провокирани, макар и по вероломен начин? Вие сте твърде млад, за да помните как за Големия пожар в Лондон обвиниха и обесиха един католик на име Пейдло, въпреки че както всеки ученик знае, пожарът започна случайно, предизвикан от хлебопекар на Пудинг Лейн. Както и пожарът в Саутуърк през 1676 година, макар че за него беше обвинен друг римокатолик, този път йезуит на име Гроув. Смята се, че пожарът в Саутуърк е бил планиран от католици като прелюдия към избиването на лондонски протестанти. А по време на Революцията лондончани не очакваха ли да бъдат изклани от ирландските войници на крал Джеймс, с помощта на които той се надяваше да запази кралството си? Не, Елис. Лондончани са като жителите на всеки голям град — лековерни и безумни. По-скоро бих се доверил на бясно куче, отколкото на постоянно променящото се мнение на лондонската тълпа. Питам се дали всеки, присъствал на екзекуция на Тайбърн, има такова добро мнение за населението на този град като вас.
— Съгласен съм, сър, че ако бъде провокирана, тълпата е неуправляема. Но не виждам как англичаните могат да бъдат подведени от френски хугеноти. По какъв начин може да бъде предизвикана тълпата?
— Няма да е трудно. Но трябва да разберем повече, при това бързо, защото загубихме много време за разгадаването на шифъра.
— Все още ми е трудно да възприема написаното.
— Тогава прочетете посланието, което намерихме у трупа на капитан Морне.
„До сержант Роан
Ако ме убият в този дуел, който не съм искал, бих желал убиецът ми Кристофър Елис да бъде заклан заедно с останалите. Един повече няма да бъде забелязан сред множеството и несъмнено ще изглежда така, сякаш той е бил таен католик. Аз изпълних дълга си като протестант. Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Помнете Свети Вартоломей.
Капитан Шарл Морне“
— Това разсейва ли съмненията ви?
— Да — чух се да казвам аз. — Само като си помисля, че изпитвах състрадание към него.
Нютон кимна мълчаливо.
— Посланията не бяха ли четири, сър? Разгадахте ли онова, което взехме от клетия господин Туисълтън?
Без да пророни дума, Нютон ми връчи разкодирания текст и ме остави да го прочета. Написаното беше изключително обезпокоително.
„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Господин Туисълтън,
В това голямо религиозно начинание, благословено от Бога, вие ще помагате на сержант Роан в съставянето на план за убийството на доктор Исак Нютон, Пазителя на Кралския монетен двор. Вината трябва да бъде приписана на стария Ротие, гравьорът, подозиран като католик, и на златаря Джонатан Амброуз, таен римокатолик, който известно е, че мрази Нютон. След завръщането на крал Уилям от войната във Фландрия това ще спомогне за подклаждането на силни настроения срещу католиците, както стана със смъртта на сър Едмънд Бери Годфри. Ето защо, запознайте се с навиците на Нютон и ме уведомете писмено как смятате да извършите деянието. Моментът трябва да бъде подходящо избран. Ще го решим допълнително.
Помнете Свети Вартоломей.
