Читать «Сити» онлайн - страница 8

— Това не е толкова странно — каза Кейт.

— Не знам. Обикновено човек си мисли, че такива хора се отнасят към другите като към отпадъци. Той е свикнал да си има работа с президенти на страни, а не с безработни преподаватели.

— Това е част от тайната му — каза Джейми. — Да те накара да се почувстваш много специален, който и да си. Без значение дали си финансовият министър на Мексико, или момчето, дето разнася кафето.

— Е, сега поне вече можеш да бъдеш спокоен за жилището си — каза Кейт и огледа малката всекидневна.

Беше уютна, прозорците гледаха към една малка градина. Но беше малка. И апартаментът ми беше малък. Книгите ми едва се събираха в него, да не говорим за човешките същества. Просто не можех да се начудя как бяхме съумявали двамата с Джоана да прекарваме толкова дълго в толкова тясно пространство. Разбира се, мястото беше добро, само на няколко минути път пеша от Примроуз Хил в северен Лондон. Вече шеста година пазарът още не се бе изкачил до нивото, което бе заемал, когато бяхме купили жилището. Понякога дори се съмнявах, че изобщо ще възстанови нивата си от онова време.

— Да, спокоен съм — казах. — Много се привързах към него. Щях да си умра на мъка, ако ми се наложеше да го изгубя заради строително-спестовното дружество. Мисля да напиша писмо на господин Норис и да го уведомя за щастливия обрат на съдбата.

— Джоана може и да нямаше финансов мозък, но имаше добър вкус — подметна Джейми.

— Тя беше ужасна! — възкликна Кейт. — И не беше достатъчно добра за теб, Ник. А и като си спомня как те заряза с този апартамент!

Усмихнах й се. Темата „Джоана“ всеки път успяваше да й качи адреналина. А и по всяка вероятност се бяха възползвали от мен. Нашата връзка беше устояла на двегодишния ми престой в Русия и след като се върнах, решихме да купим къщата заедно. Това обещаваше да бъде добра инвестиция. Джоана, с двете си години стаж в една търговска банка, беше финансовият мозък зад покупката, така че тя намери жилището. Когато след три години се разделихме и тя замина за Ню Йорк с един американски инвестиционен банкер, ми остави своята половина и всичките мебели в замяна на посрещането на задълженията по ипотеката. Тогава това ми се бе струвало добра сделка, особено след като тя бе осигурила първоначалния капитал, но пък моята заплата не се оказа достатъчно добра, за да изплащам вноските.

Поне до този момент.

— Тук направо ще станем на шушулки — потрепери Кейт. — Не можеш ли да включиш отоплението?

— Е, не — избъбрих. — Не е чак толкова студено. Бабичката над мен топли като в пещ и част от топлината се просмуква и при мен.

— Направо си е жега — отбеляза сухо Джейми.

Кейт за момент млъкна смутено. Моменти като този често се случваха с по-заможните ми приятели. За тях плащането на сметките беше повече досадна неприятност, отколкото финансов проблем, който никога не намира пълното си решение, а само бива отлаган за неопределено време. После просия.