Читать «Сити» онлайн

Майкъл Ридпат

Сити

На Хулия и Лора

Признателности

Благодаря на множеството бразилци в Лондон и Бразилия, които отделиха от времето си, за да ми разкажат за страната си и за себе си. Особено бих искал да благодаря на Хайме Бернардес от „Едиториал Нордика“, на Мария Силвия Маркес, на Луис Сесар Фернандеш, председател на „Банко Пактуал“; на Хорхе Мамао, обществен администратор на фавелата Росиня; на Хекел Рапосо, консултант по ценните книжа; на Педро Пауло де Кампос, управителен директор на „Опенхаймер“ в Сао Пауло; и на Алан и Стефани Уокър.

Искам също така да изкажа благодарността си на Ейдън Ферен и колегите му от лондонския офис на „Саломон Брадърс“ за времето, което ми отделиха, и за търпението им, и на Фил Кавендиш за цялата му помощ.

1.

Човекът, който седеше срещу мен и ме наблюдаваше през облаците тютюнев пушек, контролираше финансовото бъдеще на цял един континент. И още по-важно, контролираше и моето.

— Благодаря ви, че дойдохте да се видите с нас, Ник — каза той. — Джейми ми е разказвал много за вас. Много, и все хубави неща. — Гласът му беше дълбок, начинът му на изразяване внимателен, акцентът му — на възпитаник на частен английски колеж, с лека следа от Южна Америка.

— Той ми разказа доста неща и за вас.

В действителност през последната седмица Джейми ме бе осведомил достатъчно подробно за Рикардо Рос. Баща му бил англо-аржентинец, майка му — венецуелка, учил в частно училище в Англия. Бил в „Декер Уорд“ от десет години, като за това време успял да я преобрази от третостепенна лондонска фирма от борсови агенти във водещата сила на пазарите за латиноамерикански облигации. Елитната група на Рикардо за развиващи се пазари сега представляваше обект на завистта на търговците и агентите по продажбите в Лондон и Ню Йорк и Джейми вярваше, че Рикардо скоро ще се превърне в една от най-влиятелните фигури в световните финанси.

И ето ме тук пред него, на интервю за постъпване на работа.

Изглеждаше добре. Риза на райета с монограм, фини златни копчета за ръкавели, тъмна гъста коса и безупречна прическа. Френската му вратовръзка бе разхлабена на един пръст под разкопчаното най-горно копче на ризата, а ръкавите му бяха навити достатъчно, за да се вижда скъпият му швейцарски часовник.

— Едно кафе? — попита той.

Намирахме се в тясна стая за срещи в един обграден отвсякъде със стъкло ъгъл на борсовия салон. Той се пресегна към телефона върху малката кръгла масичка между нас и натисна един бутон.

— Алберто? Две кафета, моля.

След по-малко от минута един мъничък старец с черен костюм и вратовръзка ни донесе две още по-мънички чашки кафе.

— Това, което ми липсва най-много в Лондон, е кафето — каза Рикардо. — Подобрява се, но още има доста да наваксва. Опитайте това. Колумбийско е. Мога да ви гарантирам, че няма да намерите по-добро в цял Лондон. — Той се отпусна в стола си и елегантно преметна крак връз крак. По устните на тясното му красиво лице се плъзна едва забележима усмивка. Забелязах, че на всеки няколко минути пръстите на лявата му ръка си играят с венчалния му пръстен.