Читать «Игра на богове» онлайн - страница 12
Норма Бейшър
Часовникът върху нощното шкафче показваше два и петнадесет. Александър се въртеше в леглото, сякаш го измъчваха, и мърмореше неразбираемо.
„Не!“ — изкрещя той внезапно. Надигна се рязко, с широко отворени очи и устни, застинали в безмълвен вик, целият трепереше. Тялото му бе мокро от пот. Няколко секунди остана неподвижен. Знаеше, че е сънувал кошмар, но не си спомняше какъв. Съзнаваше само, че смрази кръвта му. Прокара нервно ръка през косата си и заопипва в тъмнината за ключа на лампата. Светна, пое си дълбоко въздух и се облегна назад облекчено. Какво точно беше сънувал? Кое бе толкова ужасяващо?
Стана от леглото и с несигурни стъпки отиде в банята. Запали аплиците от двете страни на овалното огледало с позлатена рамка над италианската мраморна мивка. Наведе се, завъртя едно от големите златни кранчета и студената вода мигом потече от чучура. Събра длани, за да улови струята, и започна да плиска лицето си — най-после спря да трепери. Завъртя крана и се пресегна за кърпа. Изправи се и се взря в собственото си отражение в огледалото. Изпита странното усещане, че гледа непознат — чертите на лицето му бяха обтегнати, а в очите — имаше страх на преследван човек. Дълго наблюдава отражението, после хвърли кърпата и се върна в спалнята.
Облече халат и отиде в кабинета. Цяла камара книжа върху бюрото очакваха вниманието му. Реши да оползотвори времето — беше излишно да се връща в леглото. Настани се в стола с висока облегалка и взе един доклад, но откри, че му е невъзможно да се съсредоточи. Мислите му постоянно се въртяха около кошмара, който така безпощадно наруши съня му.
Не му се случваше за първи път. Беше го спохождал и преди — и то доста често. Винаги по един и същи начин. Събуждаше се внезапно посред нощ от ужасяващ сън и повече не беше в състояние да заспи. Но никога не успяваше да си припомни какво е сънувал.
Облегна се на стола и задиша дълбоко. Макар през живота му да бяха минали много жени, макар да се радваше на активен сексуален живот през последните десет години, никога не бе прекарвал цяла нощ в леглото с жена и никога не бе водил някоя от любовниците си тук. Казваше, че му е необходима емоционална дистанция с жените, че трябва да се отдалечи от тях, след като задоволи потребностите си. Но всъщност не си позволяваше да заспи след секс, защото имаше опасност сънят да го връхлети и някой да го види в такъв момент на слабост.
Припомни си как облада Франческа с ярост на пода на апартамента в „Плаза“. Дори сега не бе напълно сигурен какво точно стана. Обяснението на Франческа в любов отприщи нещо в съзнанието му, предизвика го към такова насилие, че той самият остана потресен. Не искаше да му казва, че го обича. Защо — запита се той.
Глава 2
Мередит намали скоростта на синия си открит автомобил и спря пред портала на „Сентуриън студиос“. Търпеливо изчака човекът на пропуска да потърси името й в списъка и да я упъти как да стигне до кабинета на Ник Холидей. Оказа се съвсем не такъв, какъвто очакваше. В малкото разхвърляно помещение я въведе хубаво червенокосо момиче на не повече от осемнадесет години, облечено в избелели джинси, фланелка и гуменки.