Читать «Игра на богове» онлайн - страница 13

— Ник ви очаква — съобщи с писклив глас. — Ще се върне всеки момент… Вероятно е отскочил до тоалетната.

Мередит се усмихна и се огледа. Наоколо цареше пълна неразбория, а бюрото бе отрупано със сценарии, неотворени писма и изрезки от вестници. Вероятно са отзиви за филмите му, предположи тя. По стените висяха плакати на режисираните от него филми. Върху малкото столове в помещението имаше кашони с разнообразен реквизит. Прочутото му дънково яке висеше на закачалка, а купчина стари броеве на „Варайъти“ почти смазваха кантонерката в ъгъла. Обитателят на този офис е или извънредно зает, или невероятен мърляч, прецени Мередит, или и двете.

Със забит в сценарий нос и молив зад ухото той нахълта през вратата. Изглеждаше по-млад от очакванията й — около двадесет и девет — тридесетгодишен. Носеше джинси и синя работна риза. Косите му бяха тъмни, гъсти и непокорни, но брадата му бе добре поддържана. Не видя очите му заради тъмните очила.

— Извинявайте за закъснението — подхвърли той. — Днес тук е истинска лудница. Отдавна ли чакате?

— Не — поклати глава Мередит. — От десет-петнадесет минути.

Младият мъж нахвърли няколко реда по оръфаните полета на сценария, после го остави и отмести кашон с играчки от един стол.

— За филма са — обясни той, посочвайки кашона.

Тя кимна усмихната.

— О… извинете! Забравих да се представя. Аз съм Ник Холидей. — Ухили се и свали очилата. Откриха се закачливо проблясващи сини очи. — Както казах, тук днес е истинска лудница.

— Представям си — промълви тя сговорчиво. — Аз съм Мередит Кортни от новините на телевизията.

Веждите му се стрелнаха нагоре в престорена изненада.

— А, вече съм новина, така ли?

— Новина сте най-малкото заради любителите на киното — отвърна тя. — Някой от екипа ви е предупредил, нали?

— О, да. Къде и кога? — попита той. — Знаете ли, в момента съм готов да се възползвам от всичката публичност, която ми падне. — Сведе гласа си до конспиративен шепот. — Напоследък бизнесът не върви особено.

Тя се засмя.

— Аха — промълви бавно. — Приготвила съм списък с въпроси и ако ги одобрите, следобед ще доведа оператор тук и ще запиша интервюто.

Ник погледна въпросника, а после отново Мередит.

— Изглеждат доста безобидни. Не се споменава за неприятностите ми във връзка с притежаване на наркотици, за оргиите в Малибу, за разправиите при раздаването на роли. Да, днес следобед е удобно. Доведете човека на снимачната площадка и ще запишем интервюто между заснемането на епизодите. Става ли?

— Чудесно — съгласи се тя. — Ако сега разполагате с малко време, бих искала да уточним някои подробности.

Той кимна.

— Звучи ми разумно. — Погледна часовника си. — Почти обяд е. Ядохте ли вече?

— Не.

— Гладна ли сте?

— Ами да — призна Мередит.

— Какво ще кажете да хапнем нещо в бюфета на студиото? Храната не е върхът, но от седмица не сме имали случай на смърт вследствие на хранително отравяне, следователно сме в безопасност.