Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 34

Болкан се намръщи.

— Лилия не е роден воин. Рефлексите й са добри и защитата й е силна, но тя не показва никаква инициатива по време на бой.

— Аха — рече Сония и се усмихна. — Познат проблем.

Гларин я погледна и повдигна вежди.

— Аз бях почти същата — обясни тя. — Само ако лорд Ийкмо не бе убит по време на ичанското нашествие. Той беше много добър в обучението на несклонните на бой ученици.

— Лейди Рол Лей изучаваше методите на Ийкмо — каза Болкан със замислено изражение. — Тя води повечето занятия, които се посещават от всички ученици, така че сигурно познава силата и слабостите на Лилия.

— Струва ми се, че може да помогне — каза Сония. — Бих предложила сама да се заема с нея, ако не се налагаше да замина.

— Може би ще започнете, след като се върнете — каза Оусън. — Има ли нещо друго, което трябва да обсъдим?

— Нищо, което да не може да бъде уговорено през кръвни пръстени — каза Гларин. — Не трябва да забавяме тръгването на Сония повече от необходимото.

Оусън я погледна.

— Трябва ли да свършите нещо, преди да тръгнете?

Тя поклати глава.

— Нищо.

— Тогава по-добре уведомете помощника си, че утре вечер потегля.

Тя се изправи.

— Ако вече сме приключили тук, смятам да го направя още сега.

Занятията по воински изкуства в последната година не влизаха в плановете на Лилия за бъдещето. Според университетските стандарти тя бе постигнала най-ниското ниво на уменията, необходими на учениците да завършат. Вместо да отиде в Лечителницата, за да се обучава в техниките за напреднали, тя редовно беше побеждавана от учениците, чиято съдба бе да се превърнат в следващото поколение магове в червени мантии.

Те бяха очаровани от присъствието й. Не всеки ден се случваше ученик или магьосник да упражнява бойните си умения срещу черен магьосник. Като че ли слабото й представяне дори не ги притесняваше, защото занятията включваха предимно демонстрации, в които се използваше съвсем малко магия. Не й позволяваха да отнема и съхранява магия — дори ако й я предлагаха доброволно. Но Лилия трябваше да признае, че когато упражненията не изискваха от нея да взима решения или да поема инициативата, тя ги намираше за също толкова интересни, колкото и останалите ученици.

Черната магия определено променяше динамиката на боевете. Тя смяташе, че възможността да извлича магия от противника щеше да е най-полезното й умение, но се оказа, че не е така. Все пак трябваше да се приближи достатъчно близо до човека, да разреже кожата му и да разбие естествената бариера срещу външни магически влияния. А когато успееше да изтощи врага си достатъчно, за да успее да свърши това, в него вече не бе останала почти никаква магия.

Съхраняването на енергия й даваше много по-голямо предимство. Тя се смущаваше от това, че щом й отдадяха енергията си, обикновените магьосници ставаха безполезни. Освен това си беше плашещо да осъзнае колко значима я правеше това, как я издигаше над останалите. И как я превръщаше в мишена.

Когато ставаше въпрос за истински сблъсък, тя почти винаги взимаше погрешните решения, действаше прибързано или се колебаеше твърде дълго. Когато последната й атака срещу „врага“ се разби безплодно върху щита му, Черният магьосник Калън прекрати схватката.