Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 33

— Естествено, няма да споменавате, че ние искаме да сключим търговско споразумение с Изменниците — додаде Болкан и се изкиска.

— Разбира се — усмихна се Сония. — Но трябва ли да намекна, че това е напълно възможно, ако Сачака се окаже неотзивчива… и може би ненадеждна, когато стане въпрос за спазването на споразумения, засягащи безопасността на гийлдийските магьосници?

— Не — отвърна Гларин. — Те няма да приемат добре подобна заплаха. Аз… — Той се поколеба и очите му се зареяха в далечината.

— Кралят пита дали можем да се свържем с Изменниците — ако успеят да ни помогнат по някакъв начин. Все пак едва ли затварянето на Лоркин е влизало в плановете им.

Кралят на Киралия и Гларин сигурно общуваха чрез кръвен пръстен, осъзна Сония. „Този малък магически трик на Акарин стана много популярен, откакто Гилдията реши, че използването му технически не включва черна магия“.

— Можем да опитаме — отвърна Болкан. — Помощничката на Денил, лейди Мерия, е намерила начин да изпраща послания на Изменниците.

— Няма да можем да получим отговор, преди Сония да замине — обади се Оусън. Той погледна към Болкан. — Тя ще трябва да остави свой кръвен пръстен тук. Трябва ли да вземе със себе си кръвен пръстен на някой от нас?

— Който й даде пръстен, рискува да зърне тайните на черната магия в съзнанието й.

— Не и ако носи пръстена на Наки — възрази Оусън.

Сония кимна. Пръстенът, който бившата приятелка на Лилия бе използвала, за да попречи на разчитането на съзнанието й, можеше да защити приносителя си от достъп чрез кръвен пръстен.

Болкан кимна.

— Ще свърши работа, щом Сония ще може да се свързва с нас всеки път, когато намери за добре — но Денил вече има твой пръстен. Няма ли да е по-добре, ако тя получи пръстен от мен?

— Ако сачаканците ги хванат, могат да тормозят и двама ни. — Оусън поклати глава. — Трябва да вземе мой пръстен.

Сония скри забавлението си при избора му на думи. Ако някой вземеше пръстена на Оусън, зложелателните неща, които можеха да му причинят чрез него, нямаше просто да го тормозят. После изведнъж стана сериозна. „Същото могат да причинят и на мен, ако се сдобият с пръстена, който дадох на Лоркин. — За щастие Оусън беше казал на Лоркин да не го взима на срещата със сачаканския крал. — Ако го бяха взели, трябваше само да измъчват Лоркин, докато аз…“

— Кога тръгвам? — попита Сония, насочвайки мислите си към нещо не чак толкова плашещо.

— Утре вечер — каза Оусън. — Ще свикаме Съвета утре и ще наберем доброволци, които да ви влеят от силата си. Решихме да разгласим, че Лоркин е бил затворен от сачаканския крал и че изпращаме вас, за да преговаряте за освобождаването му.

— Амакира ни даде идеалното извинение да ви изпратим в Сачака — каза Гларин. — Опитайте да се срещнете и с Изменниците, макар най-добре да го направите след като Лоркин бъде освободен — още по-добре, ако си е вече у дома — в случай, че срещата бъде разкрита. — Той се намръщи и извърна поглед, но после се усмихна. — Кралят пита как върви обучението на Лилия във Воинските умения.