Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 32
Труди Канаван
Щом се озова в сградата, тя предпочете да поеме по прекия коридор, който минаваше през средата, вместо двата главни странични коридори. Когато се озова в Голямата зала, тя погледна нагоре към остъкления таван, а след това към сградата на първата Заседателна зала, която се издигаше гордо в центъра на обширната зала. „Преди да замина, няма да се проведе друг Съвет — осъзна тя, забавяйки крачка. — Може би виждам това място за последен път“.
Сония се загледа в сградата, поклати глава и отново забърза ход. „Само ако нещо се обърка ужасно“ — поправи се тя.
Тя излезе през вратата в другия край на Голямата зала, сви по коридора вдясно и се спря пред първата врата. Почука веднъж, вратата се отвори навътре и тя влезе в кабинета на Оусън.
Разпоредителят седеше на бюрото си, с лице към двама магьосници, които се обърнаха към нея. Върховният повелител Волкан наклони учтиво глава и промърмори името й; същото направи и Оусън. Тя постепенно се досети кой е третият магьосник.
— Кралски съветник Гларин — каза тя и му кимна, преди да се обърне към останалите. — Върховни повелителю. Разпоредителю.
Тя знаеше, че мъжът е на около шейсет години, но изглеждаше по-млад. Макар официално да беше военен съветник на краля по въпросите на магията и Гилдията, той се занимаваше и с международните отношения в мирно време. Вторият съветник на краля се занимаваше с вътрешните въпроси — предимно политическите спорове между Домовете. „За което изобщо не му завиждам“.
— Моля, седнете — каза Оусън. Той махна с ръка към три стола, които се плъзнаха към бюрото му и се подредиха в полукръг. Всички седнаха. Оусън облегна лакти на бюрото. — Събрали сме се, за да обсъдим как Черната магьосница Сония да преговаря за освобождаването на сина си. Първо имам новини от посланик Денил.
Сърцето на Сония подскочи.
— Ашаки Ачати, представителят на краля, с когото посланик Денил е установил приятелски отношения, е посетил снощи Дома на Гилдията — продължи Оусън. — Той е изразил желанието на краля, Денил да убеди Лоркин да отговори на въпросите за Изменниците. Денил, разбира се, е повторил, че не е в позицията да дава заповеди на Лоркин. Ашаки Ачати не е казал какво ще се случи на Лоркин, ако не говори, но е дал ясно да се разбере, че Сачака не изпитва необходимост от установяването на приятелски отношения с Обединените земи. Денил ме увери, че това не е било заплаха, а просто установяване на фактите. Те нямат нужда да търгуват с нас и не ни смятат за заплаха.
— Това блъф ли е? — попита Болкан.
— Може би — отвърна Гларин. — Но е твърде близо до истината. Не бих искал да го подлагам на проверка. Сачака няма нужда от нас, както и ние нямаме нужда от нея, но и двете държави ще изпуснат доста доходоносни възможности, ако бъдат наложени строги търговски ограничения.
— Значи трябва само да им намекна за богатствата, които ще пропуснат? — попита Сония.
Гларин сви замислено устни.
— Няма да е зле да посочите, че Обединените земи предпочитат да търгуват със Сачака, а не с бунтовниците. Това може да ги успокои — че не планираме да се съюзим с враговете им.