Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 30

Денил кимна.

— Благодаря ви за откровеността, ашаки Ачати.

Ачати махна презрително с ръка.

— Не казах нищо, което да не е очевидно. — Той въздъхна. — Аз лично се надявам да разрешим този въпрос по начин, който няма да разруши приятелството ни. А сега трябва да тръгвам.

— Аз също — отвърна Денил. „Приятелството между нас или между нашите страни? Или и двете?“ — Довиждане засега.

Ачати кимна и тръгна по коридора, който водеше към изхода на Дома на Гилдията. Денил отново седна и се замисли върху разговора. „Ние не се нуждаем от вас. Не се страхуваме от вас“. Защо изобщо някой бе решил, че Сачака ще иска да се присъедини към Обединените земи?

— Как мина?

Денил вдигна глава и видя, че Тайенд се е появил на прага. Той въздъхна и му махна с ръка. Бившият му любовник се приближи и седна, навеждайки се напред с почти детинско любопитство. Но погледът на Тайенд беше остър и любопитството му се дължеше както на любовта му към клюките, така и от необходимостта като посланик да бъде в час с политическите въпроси.

„Освен това е искрено загрижен за Лоркин“ — напомни си Денил. Внезапно в съзнанието му изникна споменът за Тайенд, който си играе с малкия син на Сония по времето, когато двамата с Денил посещаваха често Гилдията. Приятелят му умееше да развлича децата. Зачуди се дали Тайенд някога си е пожелавал да има деца. Самият Денил никога не бе искал, макар че…

— И така? — подкани го Тайенд.

Денил се върна в настоящето и като внимаваше да не разкрие нещо от онова, което Гилдията предпочиташе да запази за себе си, започна да разказва на колегата си посланик какво го бе попитал и какво бе разкрил Ачати.

Глава 4

Приготовления

Откакто получи новините за затварянето на Лоркин, беше минал цял ден. Това бе достатъчно, за да наруши съня й, но и внезапното преминаване към дневна програма не й помогна особено. След неспокойната нощ Сония се чувстваше замаяна и трябваше да използва магията си, за да прогони досадната умора. Но скоро откри и една от ползите на новата рутина — когато излезе от спалнята си, Лилия все още беше в приемната и закусваше.

— Черна магьоснице Сония — каза момичето, очевидно изненадано да я види.

— Добро утро, Лилия — отвърна Сония. — Как си? Черният магьосник Калън успя ли да те намери вчера?

Момичето кимна.

— Добре. И да.

Сония отиде до малката масичка и започна да си приготвя чаша рака.

— Как вървят уроците?

Лилия потрепна, но бързо наложи бодро изражение на лицето си.

— Добре. Но мисля, че на Черният магьосник Калън му се иска да съм по-добра. Казах му, че съм зле по Воински умения, но според мен той не разбира колко „зле“ може да се представи един ученик. Сония се засмя съчувствено.

— И аз не бях много добра в тази дисциплина.

Момичето се ококори.

— Вие… но вие…

— Спечелих едно официално предизвикателство и победих сачаканските нашественици. Невероятно колко много може да научи човек, когато му се наложи. Но пък имах отличен учител.