Читать «Философско разследване» онлайн - страница 177

— Дошли сте да видите как ще го боцнат ли? Един момент. Не искаме натрапници, нали? Да, всичко е наред — говореше пазачът, докато проверяваше в дългия списък с имена на компютъра си.

Сетне колебливо погледна зюмбюла.

Джейк се запита дали не мисли да я провери за наркотици или нещо подобно.

— Това за него ли е? — попита той.

— Да. Може ли?

Пазачът сви рамене.

— При дадените обстоятелства предполагам, че може. Ще кажа на един от хората си да ви придружи до новото крило.

— Не си правете труда. Знам пътя.

— Е, да — каза той и продължи да чете вчерашния брой на „Световни новини“.

На първата страница имаше снимка на Естерхази, който изглеждаше доста озадачен, а заглавието гласеше: „Утре психопат убиец ще глътне горчивия хап“.

Джейк направи гримаса и отмина.

Крилото за наказателна кома беше построено наскоро. Дори бе спечелило награда от Института на европейските архитекти. Изградено от червени тухли като стените във викториански стил около него, помещението представляваше огромен купол, който отвън приличаше на обсерватория, а отвътре — на библиотека. Железобетонни трегери подпираха тавана, осеян с множество прозорци, които отдолу наподобяваха грамадното око на Бога. По периферията на вътрешната окръжност, като в морга, бяха наредени големи чекмеджета, съдържащи телата на осъдените на наказателна кома.

Вътре беше по-студено, отколкото навън, защото въздухът изкуствено се охлаждаше, и облечената само в тънък летен костюм Джейк потрепери. Ускори крачка, мина под купола и тръгна към килиите с арестантите.

Видя едно издърпано чекмедже, малко по-голямо от ковчег, и спря. Водена от любопитство, се приближи да го разгледа. Вътрешността беше тапицирана с мека черна телешка кожа — единствената отстъпка, направена с цел предотвратяването на рани по кожата. Отстрани се подаваха тръбичките и катетрите, които щяха да бъдат прикрепени към тялото на осъдения. Отпред имаше малък плосък екран, където се отчитаха функциите на тялото и електронна карта-ключ за предпазване на обитателя от натрапници. Джейк се разтрепери цялата и разтърквайки голите си ръце, забърза по пътя си.

В преддверието до килията, в която Естерхази прекарваше последните си часове в съзнание, се бе събрала малобройна група хора. Повечето бяха лица, които Джейк познаваше от Министерството на вътрешните работи и от Института за изследване на мозъка: Марк Удфорд, професор Уеъринг и госпожа Грейс Майлс. За пръв път имаше и телевизионни екипи, дошли да отразяват на живо събитието, след одобрената от Върховния съд петиция и те да присъстват наред с журналистите от печата.

Джейк спря да види как Ай Ти Ен коментира събитието и интересът й нарасна, когато видя, че репортерката е Ана Крайслер. Самата тя беше обект на обсебеността на серийния убиец Дейвид Бойсфийлд — случаят, който Джейк бе дала за пример в лекцията си пред европейския симпозиум за законността и реда, когато й възложиха да ръководи разследването „Витгенщайн“. Сега й се струваше, че е било много отдавна.