Читать «Философско разследване» онлайн - страница 179

Филип Кер

— И така, в много отношения, дори когато очаква наказанието си, Пол Естерхази остава загадка.

— Точно така, Питър. Мнозина са разочаровани, че прилагането на наказанието означава никога да не научим нещо повече за него. Но трябва да отбележим, че Естерхази може би е загадка и за самия себе си. По време на процеса той явно не можеше да различи действителността от виртуалната реалност. Поради тази причина много хора мислят, че мястото на Пол Естерхази не е в чекмеджето за наказателна кома, а в болница за криминално проявени невменяеми.

— Ти спомена правителствената програма „Ломброзо“, Ана. Какво мислиш за този и за другите противоречиви аспекти на законодателната политика на правителството?

— Критиците на настоящата политика, най-вече говорителят на опозицията, депутатът Тони Бедфорд, твърдят, че програмата „Ломброзо“ е нарушение на човешките права и трябва да бъде прекратена. Но аз смятам, че това едва ли ще стане, тъй като Европейският съд вече реши, че целта на програмата е да се грижи и да съветва мъжете с вродена склонност към агресивно поведение и че това не представлява нарушение на човешките права. Но ще трябва да бъдат направени радикални промени — не на последно място по отношение на сигурността на програмата. Говори се, че ще падат глави. Но преди да станат известни резултатите от публичното разследване, не можем да кажем как е било извършено проникването в системата и кой ще отговаря за това. Дотогава „Ломброзо“ ще бъде временно преустановена… А сега при мен е министърът на законността и реда госпожа Грейс Майлс. Госпожо Майлс, какво отговаряте на противниците на наказателната кома, които казват, че това е жестока и необичайна присъда и няма място в едно цивилизовано общество като нашето?

Грейс Майлс се усмихна почти натъжено.

— Преди всичко, госпожице Крайслер, позволете ми да коригирам една ваша забележка относно програмата „Ломброзо“. Това не е само правителствена политика, а част от генералната политика на Европейската общност. Гласувана е във всички страни, членуващи в Европейския парламент. По една случайност програмата беше въведена първо в нашата страна… А сега на въпроса ви за наказателната кома. Бих казала следното: Европейският съд реши, че тя не е нито жестока, нито необичайна. Това наказание от няколко години се прилага в Съединените щати и има множество доказани преимущества, на които предлагам да не се спираме сега. Моментът не е подходящ. Но на нейните критици ще кажа едно: изненадана съм, че техните доводи са същите, които използваха и против връщането на обесването. Самата аз бях и съм против смъртната присъда. Но понякога, както в този случай, всички чувстват, че е необходимо някакво по-строго наказание от затворничеството. Мисля, че наказателната кома върши добра работа. И най-силният довод в нейна полза, като крайна юридическа санкция, е, че когато стане грешка — а системата не е съвършена — присъдата може да се преустанови. Само ще добавя, че в дадения случай очевидно няма място за съмнение… Нещо повече, лично аз приветствам днес присъствието на камерите тук. Хората имат право да видят изпълнението на наказанието, присъдено в тяхно име и с парите на данъкоплатците. Стига само да не бъдат показвани лицата на изпълнителите на наказанието. Гледам на това пряко предаване като на ценна услуга на обществото.