Читать «Философско разследване» онлайн - страница 178

Ана Крайслер, облечена в елегантен костюм на „Шанел“, с примамливата външност на пластмасова кукла и нахакания вид на стюардеса манекен, отговаряше на въпроси, задавани в ефир от някакъв невидим водещ от студиото. Фактът, че Крайслер беше тук, а не зад обичайното си бюро в телевизията, беше доказателство за важността, която Ай Ти Ен отдаваше на събитието.

— Каква е атмосферата в затвора „Уондсуърт“, Ана?

— Ами, както можеш да предположиш, Питър — изключително напрегната. Пред стените на затвора са се събрали много хора, за да протестират срещу присъдата на Пол Естерхази. Има полиция, но не се очакват безредици. Нещата са съвсем различни от онова, което ставаше със смъртното наказание, защото сега няма надежда за помилване в последната минута. Телефонните обаждания от канцеларията на Министерството на вътрешните работи, заменящи наказанието с доживотна присъда, са история, защото, разбира се, вече няма доживотен затвор. Преди малко разговарях с управителя на затвора. Пол Естерхази хапнал малко към пет часа и отказал да говори със свещеник. Оттогава прекарва последните си часове, като гледа телевизия.

— Може би дори гледа това предаване, Ана. Все още не знаем какъв е бил мотивът му да извърши всички тези ужасни престъпления. По време на процеса бяха изказани предположения, че психическото му равновесие може да е било повлияно от продължителната употреба на програмите за виртуална реалност. Каза ли какво го е превърнало в сериен убиец? Има ли някакви признаци на разкаяние?

— Не, Питър. Разбира се, сега знаем, че в основата на убийствата е програмата „Ломброзо“. И че подобно на самия Естерхази, много от жертвите му са получили имена на известни философи, за да се запази в тайна истинската им самоличност. Естерхази е учил в Оксфордския университет, но е бил изключен заради употреба на наркотици. Някои коментатори предполагат, че това е породило ненавист към интелектуалците като цяло и към философите в частност. Странно съвпадение е, че също като истинския Лудвиг Витгенщайн, Естерхази произхожда от богато австро-германско семейство и е работил във фармацевтичната лаборатория на болница „Гай“. Това беше един от факторите, поради които Естерхази не можа да избегне правосъдие, пледирайки за невменяемост.

— Ана, ти разговаря с много хора, които са познавали Пол Естерхази. Що за човек е той?

— Несъмнено много интелигентен, Питър. Начетен, образован и опитен в работата с компютри. И в службата си е бил много популярен. Мнозина от хората, които го познават, казаха, че е приятен човек, с добри обноски, работлив и не би причинил зло дори на муха. Но в същото време Естерхази, изглежда, е бил самотник. Преди много години се отчуждил от родителите си и засега няма изгледи те да пожелаят отново да влязат в живота му. Освен това Естерхази е бил женен известно време, но съпругата му се развела и променила името си. Всички опити да я намерим се оказаха безуспешни.