Читать «Философско разследване» онлайн - страница 168

— Добре. Елате.

Двамата бързо минаха по коридора. На пода лежаха пациенти. Неколцина станаха от мръсните си дюшеци, за да изпросят някой и друг долар, та да платят болничните си такси. Пазачът грубо ги блъсна настрана.

Кабинетът на директора на техническия персонал беше срещу нещо, което приличаше на банков трезор, но всъщност беше амбулаторията на болницата. От двете страни на решетестия прозорец пред облицованата със стомана врата стояха още двама въоръжени полицаи. Вратата на самия кабинет беше от бронирано стъкло. Ченгето натисна звънеца, вдигна лице към видеокамерата и каза:

— Посетител за началника на отдел „Кадри“.

Вратата избръмча и се отвори.

Кабинетът на директора на персонала беше малък и оскъдно мебелиран. Телефоните сякаш бяха от построяването на клиниката. Компютърът беше евтин, каквито имаха най-бедните студенти. На бюрото се мъдреше полуизяден хамбургер. На телевизионния екран някакви момичета играеха аеробика, облечени в трика, твърде тесни за телата им.

Джейк застана срещу един уелсец, издокаран в костюм на ситни райета и пуловер с цип, който смърдеше на пот и на пържена храна, и му връчи картата си за самоличност.

— Аз съм главен инспектор Джейкович. Надявах се да намеря един от вашите служители, Пол Естерхази. Но разбрах, че общежитието е затворено. В сградата ли е господин Естерхази?

— Днес има свободен ден — отговори директорът, разглеждайки картата й с подчертан интерес. — Отдел „Убийства“, а? Загазил ли е Пол?

— Трябва спешно да говоря с него, господине. Знаете ли адреса му?

— Той живя съвсем малко в общежитието. Временно. Докато си намери постоянно жилище.

— В такъв случай бихте ли ми казали къде се намира?

Свинските му очички се присвиха.

— Пол не би наранил дори муха. Познавам го от години. Кротък е като агънце.

Джейк, на която й се искаше да получава по един долар всеки път, когато чуе това, отговори, че търси Естерхази само за да й помогне в разследването.

— Но вие винаги казвате така, когато арестувате някого. Ще арестувате ли Пол? Защото ако го направите, преди да ви дам адреса, ще трябва да говоря с адвоката на болницата.

Джейк въздъхна и попита защо. Докторът се усмихна снизходително.

— Повярвайте, главен инспектор, в тази болница, преди да направим каквото и да е, обикновено първо говорим с адвоката. Само да знаете с колко много случаи на небрежно отношение трябва да се оправяме.

— Вижте какво — изсъска Джейк, — аз не съм някой от проклетите ви пациенти. Освен това бързам и ако не…

Директорът изцъка с език и поклати глава.

— Да предположим, че ви дам адреса на Пол Естерхази. Не твърдя, че го знам. Да допуснем, че вие отидете там, за да го арестувате. И докато го правите, вие или някой от хората ви го застреля. После семейството му ще съди болницата, задето е издала поверителна информация.

Джейк кимна.

— Много добре. В такъв случай не ми оставяте избор. Дайте ми адреса на Пол Естерхази, иначе ще бъда принудена да ви арестувам.