Читать «Философско разследване» онлайн - страница 167

— Може би имате право — уморено каза той. — Онова, което казахте за съществуването на твореца на изкуството, е вярно.

— Имате ли намерение да извършите самоубийство?

Последва продължително мълчание.

Колата излезе от Съдърк стрийт и профуча по моста и сетне по Сейнт Томас стрийт, където се намираше болница „Гай“. Пазачите вдигнаха бариерата и бързо се отдръпнаха.

— Плаши ли ви това?

Джейк прокле Ланг на глас.

— Вярвате ли в безсмъртието?

— Вечно живее този, който живее в настоящето — прошепна Витгенщайн, после се засмя и добави: — Защото би ли била решена някаква загадка с това, че аз продължавам да живея вечно? Нима този вечен живот не е точно толкова загадъчен, колкото и сегашният? Решението на загадката на живота в пространството и времето се намира извън пространството и времето. За един отговор, който не може да бъде изречен, не може да бъде изречен и въпросът. В такъв случай загадката не съществува. Решението на проблемите на живота се забелязва при изчезването на тези проблеми.

Сетне затвори.

Джейк натисна копчето на автоматичния електронен прозорец и се наведе навън, за да я чуе пазачът.

— Къде е общежитието? — попита тя.

— Общежитие ли? Малко сте изостанали. Затвориха го преди две години.

— Карай — каза Джейк на шофьора. — Ще опитаме в самата болница.

Колата се стрелна напред и изскърцвайки с гуми, спря пред входа на болницата. Джейк изскочи навън и хукна по стълбите, където стреснати от скоростта на пристигането й, двама полицаи я посрещнаха с насочени оръжия. Тя размаха картата си за самоличност пред изумените им лица и поиска да я заведат при администратора.

Единият полицай свали фуражката си и се почеса по главата.

— Няма такъв, госпожице.

— Тогава при управителя. При директора. Някой, който ръководи това място.

Двете ченгета продължаваха да изглеждат озадачени.

— Кой е началникът тук? — обърна се първият към колегата си. — Не знам.

— Попитай нея — предложи другият и посочи една медицинска сестра.

— Искам да говоря с човека, който отговоря за това място. С директора.

Медицинската сестра се усмихна неприветливо, сякаш са готвеше да извади някакво горчиво лекарство.

— Защо не решите с кого точно искате да говорите? С човека, който отговаря или с изпълнителния директор? Това не е едно и също.

Джейк потисна изкушението си да извади пистолета си и да го опре в челото на жената.

— С онзи, който отговаря за персонала тук — търпеливо отговори тя.

— А, защо не казахте така? Трябва ви директорът на персонала. Но на кой персонал — студенти, хирурзи, административни служители, технически лица…

— Технически — изкрещя Джейк. — Търсим един фармацевт.

— В дъното на онзи коридор, после коридора вдясно, четвъртата врата вляво — отговори медицинската сестра и бързо отмина.

Джейк се обърна към детектив инспектор Станли, който се бе облегнал на стената. Лицето му беше зеленикаво. Зле прикривайки презрението си, тя каза:

— А, да, забравих за стомаха ти. По-добре чакай вън.

Той кимна немощно и се помъкна към изхода.

— Аз ще дойда с вас — рече единият от полицаите. — Откровено казано, по-добре е да ви придружа. Не се знае кой може да се навърта наоколо. Има някакви откачени типове, които непрекъснато влизат и излизат. Съвсем не е като в столичната полицейска клиника в Хендън.