Читать «Философско разследване» онлайн - страница 166

— Професор Витгенщайн, мисля, че самоубийството е често срещано явление в семейството ви — каза Ланг. — Да не споменавам факта, че героят от ученическите ви години, Ото Вайнингер, е отнел живота си.

— Имате право, разбира се. Моят брат Рудолф се самоуби. Това беше само театрален жест. Но смъртта на Вайнингер беше нещо друго — етично приемане на една интелектуално предразположена съдба. Благородна постъпка.

— Доколкото си спомням, много виенчани са се самоубили, подражавайки на Вайнингер. Но вие не го сторихте. Дали защото се страхувате да го направите? Не ви ли достига смелост?

Витгенщайн изсумтя — продължително, дълбоко и развеселен.

— Много ви бива, професоре. Разбирам играта ви. Е, вероятно вие наричате това игра. Но за съжаление, несъвършена. Има си своите… нечисти трикове. Поздравявам ви. Добре, и аз ще го нарека игра. Екзистенциални скокове, може би. Но само защото съм поразен от вашия идеал. — Той говореше уморено, сякаш асимилираше замисъла на професор Джеймсън Ланг. — Достоен е за възхищение.

— Радвам се, че мислите така — каза Ланг, явно необезпокоен от прозорливостта на Витгенщайн. — Ако може да добавя още нещо…

— Настоявам да го сторите.

— Правилно ли е предположението ми, че вярвате в Бог?

— Да.

— Тогава имате нужната перспектива за самоубийство. Връзката между Бога и собственото Аз. Това е много важно. Искам да кажа, че всеки атеист може да извърши самоубийство. Но те нямат чувство за духовност. Проблемът със самоубийството — а именно, че това е престъпление срещу самия Бог, напълно убягва на атеистите. Опитвам се да кажа следното: сигурно през цялото време сте мислили, че убивайки онези мъже, вие убивате Господ.

— Мисля, че така е справедливо.

— Няма да ви питам защо. Това не ме интересува. Но съм сигурен, че имате причини. Каквито и да са те, аз ги уважавам. Убеден съм, че много сте мислили по този въпрос. Но вижте какво, ако наистина искате да покажете среден пръст на Господ, тогава не сте схванали същността на въпроса. Това не е начинът да го постигнете. Да избягате от самото съществуване е най-съдбоносният грях, крайният бунт срещу Създателя. От вас се изисква голямо предизвикателство, засилване на отчаянието… Последния път, когато разговаряхме, вие се определихте като творец на изкуството. Не се съмнявам в това. Но вашата дилема е обикновена: грехът, че живеете във въображаем, а не в действителния свят. Изкуство вместо Битие. Естествено Бог играе съдбоносна роля във вашето засилено чувство на отчаяние. Във вашето тайно мъчение Господ е единствената надежда и въпреки това вие обичате мъчението и няма да се откажете от него. Съзнавате, че трябва да изоставите мъчението и да приемете вярата, но не можете да го направите. Ето защо вашето предизвикателство към Бога се засилва и вие убивате други хора, за да го докажете. Но според мен истинското предизвикателство се демонстрира най-убедително, ако убиете себе си.

Витгенщайн въздъхна.