Читать «Философско разследване» онлайн - страница 170

Колата свърна по някаква странична уличка, където около един огън се бе събрала група младежи — измъчваха бездомно куче. И сякаш като потвърждение на лошата репутация на квартала един камък удари бронираното предно стъкло на беемвето и Станли зареди пушката.

— Спокойно — каза Джейк, когато колата спря пред крепостта, оградена с бодлива тел — кварталът Оушън Уорф.

Ала самата тя съвсем не беше спокойна. Пазачите им направиха знак да минат. На паркинга имаше син микробус „Тойота“. Джейк погледна регистрационния номер и отбеляза:

— Изглежда нашият човек е вкъщи.

В Оушън Уорф имаше четири жилищни блока и Джейк погледна разпечатката, за да види в кой от тях живее Витгенщайн.

— „Уинстън Маншънс“ — каза тя, докато излизаха от колата. — На седмия етаж. Да се надяваме, че не сме закъснели.

Станли погледна височината на сградата и добави:

— Да се надяваме, че асансьорът работи.

Двамата отвориха остъклените врати на „Уинстън Маншънс“. Звучен глас от телевизора зад бюрото на портиера хвалеше реклама за кучешка храна. Когато видя Джейк и Станли, портиерът намали звука, но въпреки това думите се чуваха отчетливо. Хората рядко изключваха телевизорите си.

— Вкъщи ли е господин Естерхази? — попита Джейк и размаха картата си за самоличност пред лицето на портиера, макар че не беше необходимо да го прави, защото той вече бе видял полицейската кола.

— Качи се в апартамента си преди трийсет минути. Искате ли да му се обадя?

— Не — отговори тя и тръгна към асансьора. — Сами ще се представим.

Станли натисна копчето да извика асансьора.

— Не работи — рече портиерът. — Компанията, която го поддържа, фалира.

Джейк огледа фоайето.

— Къде са стълбите?

Мъжът посочи ярко осветения коридор зад себе си. В дъното имаше зелена стоманена врата. Джейк се отправи към нея.

— Спестете си изкачването — продължи портиерът. — Господин Естерхази е единственият обитател на седмия етаж, затова държи заключени отвътре вратите на аварийното стълбище. От стомана са. Може цял ден да тропате и да не ви чуе.

Докато обясняваше, не откъсваше очи от телевизионния екран. Приличаше на животинче, хипнотизирано от движенията на змия.

— Сега искате ли да му се обадя?

Джейк се усмихна учтиво и търпеливо кимна.

Човекът набра номера на вътрешния видеотелефон, обърна се пак към телевизора и обясни:

— Обикновено не отговаря веднага.

Измина една минута. Никакъв отговор.

— Сигурен ли сте, че е в апартамента си? — попита Станли и се намръщи.

— Има само едно стълбище. Освен ако, разбира се, не е скочил.

— Може да не сте го видели. Нали гледате телевизия.

Портиерът го погледна презрително.

— Няма нищо за гледане. Той е там, горе. Загазил ли е?

Но в същия миг Естерхази се обади.

— Да, Джо, тук съм. Какво искаш? В момента съм зает.