Читать «Философско разследване» онлайн - страница 155

Очите й се напълниха със сълзи и преплитайки крака, тя влезе в банята. Започна да повръща още от прага.

Никой не ме разбира.

Сигурно много хора мислят, че го правят. Онзи ден бях в книжарницата за криминална литература и спрях пред една от лавиците, която беше отрупана с изследвания върху психологията на серийните убийци. Имаше поне петдесет заглавия. Прегледах някои от книгите. Но нито един от авторите не се бе вслушал в думите на свръхестествените песни, които всички твърдяха, че са разбрали добре.

Книгите, разискващи въпроса защо хората стават серийни убийци, се свеждаха до две теории.

Първата е старомодната марксистка теория, която тълкува поведението на серийния убиец като продукт на историческия материализъм — първоначално жертва на обществото, превърнала се в негов потисник. Другият, по-съвременен, но в основата си ницшеански възглед, е, че серийният убиец изпитва силно желание не да отхвърля обществото, а да принадлежи към него — обществото, в което славата е пробен камък за успех и където убийството е само пряк път за постигането му.

Нито едно от тези две вулгарни тълкувания на тежката престъпност не е достатъчно задоволително. Вероятно аз мога да обясня това по-добре.

Шерлок Холмс определя своето детективско „изкуство“ като „нещо безлично и извън мен“.

Така е и с изкуството да убиваш.

„Престъплението е нещо обикновено. Логиката е рядкост — казва той на доктор Уотсън. — Следователно трябва да разсъждаваш повече за логиката, отколкото за самото престъпление.“

Да, наистина, госпожи и господа, логиката. В нея няма нищо случайно. Логиката, която се справя с всяка вероятност и където всички вероятности са факти.

Логиката на убийството е тайното познание, което идва след усърдно изучаване на интелектуалната омраза. За разлика от любовта, омразата е нещо, което контролирам. Метла, пречистваща душата. Веднъж пусната на свобода, тя показва как едно време, преди да е започнала християнската любов, човек е живял на земята, и как може да живее, когато всички тези неща станат история. Как омразата към Бога може да приближи повече душата до теб, мой Господи.

17.

Джейк помисли, че се дължи на уискито. Събуди се късно и установи, че от години не е спала толкова дълбоко. Чувстваше се много добре. По-добре, отколкото вероятно имаше право да се чувства. Сякаш се бе пречистила от нещо. Вярно, бе повърнала, но сега беше по-гладна, отколкото би й позволило нещо така гносеологично като гласа на съвестта й. Не само че не изпитваше вина за случилото се — в края на краищата целта й беше само да рани Парменидис. Имаше нещо съвсем друго. Някакво чувство, сякаш от плещите й бе паднала огромна тежест и че е дошло време да загърби някои неща и да започне отново.

Поне имаше нещо в хладилника. Направи си обилна закуска — прясно изцеден портокалов сок, гръцко кисело мляко, банани, ягоди, грозде без семки, препечена филия хляб с мед и силно кафе — и лакомо изгълта всичко.