Читать «Верига от улики» онлайн - страница 203

Гласът от наблюдателния пункт неприятно проскърца в ухото на Дарт:

— Действат бавно и спокойно, но напредват. Виждам ги на втория етаж.

Слизайки на приземния етаж, той по всяка вероятност беше попаднал в безизходно положение.

Изтича по коридора, където вместо тайнствената цветна система вратите имаха надписи. Няколко бяха отбелязани със „Само за персонала“. На друга се четеше „Подкрепителен пункт“. Той отмина две бани и нещо, което беше маркирано с „Високо напрежение. Не влизай“.

Дарт зави надясно по дълъг коридор. Приземният етаж представляваше истински лабиринт. Той отмина една врата с надпис „Техническо обслужване“.

— Гини?

— Аз съм.

— Намирам се при „Техническо обслужване“. Не видях нищо, подобно на обработка на данни.

— Приземен етаж?

— Да.

— Охрана?

— Сигурно — потвърди Дарт, като се чудеше как може да се промъкне вътре.

— Провери процепа под вратата — посъветва го Гини. — Празното място в долния край на вратата. Студеният въздух се намира ниско — поясни късо тя. — Компютърната зала трябва да е много студена.

Дарт застана на колене и опипа с пръсти.

— Права си. Истински студено е.

— Хайде да опитаме — подкани го тя.

Дарт се изправи и объркано заоглежда вратата. Беше тежка, стоманена и заключена. Той извади револвера си. Не можа да се сети за нещо друго.

— Каквото и да направиш — изрече така ясно Гини, като че ли се намираше до него, — не насилвай тази врата.

— Принуден съм — отвърна Дарт.

— Не можеш. По същата причина не можем да допуснем твоите лоши момчета да я съборят — каза тя, имайки предвид групата за спешна намеса. — Такова незаконно влизане ще доведе до блокиране на централния процесор. Единственото лице, което може да отвори вратата, е самият SYSOP.

— По дяволите — изруга Дарт и погледна нагоре: акустични панели. — Чакай малко — сети се нещо той.

— Трябва ти охранителна карта — посъветва го Гини. — Това е единственият начин. Послушай ме.

— Може би не е — коригира я Дарт, връщайки се по коридора към баните, покрай които беше минал.

Намеси се съгледвачът:

— Спускат се по стълбите на аварийния изход, север и юг, приближават първия етаж.

Дарт се вмъкна в мъжката тоалетна и запали осветлението. Погледна нагоре: в една окачена рамка висяха акустични панели. Той бързо изтича обратно в коридора, до пресечката с другия коридор и обърна внимание на разстоянието и ъгъла. Върна се в банята, покачи се на мивката и бутна панела. Той се отстрани.

— Тръгвам — съобщи Дарт.

— Тръгваш къде?

— Ще видим.

Като се хвана здраво за една тръба в пространството на окачения таван, Дарт закрепи крака си над една преграда, надигна се и премина. Мъртвото пространство имаше височина около четири фута — над Дарт се намираше носещата структура за първия етаж, под него окаченият таван, през който току-що беше преминал. Мястото беше клаустрофобично и в същото време голямо. Таванните процепи на коридора хвърляха наоколо достатъчно светлина и Дарт можеше да види поредица от черни пластмасови водопроводни тръби и тежки стоманени противопожарни тръби, които висяха от греди над главата му. Той се зае да върне на мястото му акустичния панел, за да прикрие пътя, по който беше минал. Надяваше се, че охранителите ще подминат мъжката тоалетна и ще продължат търсенето си някъде другаде на друг етаж.