Читать «Верига от улики» онлайн - страница 202

— Това прозвуча грозно — каза гласът в лявото му ухо.

— Свържи ме с Гини — изхърка Дарт. — Загубих телефона. — Все едно дали това му харесваше или не, но хората на Проктор вече щяха да чуват всяка дума.

Следвайки инструкциите на Гини, Дарт се отправи към основата на стълбите. Докато той бягаше, тя не спря да говори.

Разкриването на осъществената от Гини диверсия върху процесора на „Роксин“ стана причина централният процесор да заеме отбранителна позиция и да елиминира възможността на странични лица да стигнат до машината чрез модем и да изключи временно системата. Ситуацията би могла да бъде обърната, но само от терминала SYSOP вътре в центъра за обработка на данни, който според Гини вероятно се намираше на приземния етаж на сградата.

— Как можеш да бъдеш сигурна? — изуми се Дарт, докато бягаше.

— Съществуват три различни системи, които те биха могли да използват, а аз ги познавам и трите. Всички те могат да изключват модемните комуникации. По дефиниция те не могат да бъдат включени отново със софтуер, необходимо е механична намеса — някакъв бутон. Това ги прави сигурни. Предните панели в основни линии са същите: няколко индикатора и един-два бутона. Знам как стават тези неща, Джо. Това е моята област — напомни му Гини. — Ще трябва да ми се довериш. И слушай, Джо, след като се включим отново, ще ми трябват няколко минути минимум.

— Какво търся? — попита той.

— Това ще е обикновена кутия — може би набор от кутии според това, колко са входящите линии. Ако са повече от една, ще трябва да се справиш с всеки главен ключ. Предното табло ще покаже поредица от седем малки светлини, вероятно червени. Може да се очаква, че ще свети само най-отдалечената вдясно. Върху далечната дясна страна на самата кутия ще има вертикален набор от червени светлини — по една за всяка входяща линия — всъщност това са бутони, не светлини. Под тези светлини — натърти тя — има още един бутон, който се самоизключва. — След това, редактирайки думите си, тя добави: — При две от машините този бутон е отдолу. Върху кутията, която е черна, е отгоре. Но надписът ще бъде „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“.

— „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“ — повтори той.

— Да. И този е, който ти трябва. Един или повече от тези главни трябва да е червен. Когато го натиснеш, той ще се промени в зелен или кехлибарен. В този момент ние отново ще сме на линия. — Попита го: — Стига ли това описание?

— Изглежда не лошо.

— Когато си там, можеш да ми описваш нещата и да ми задаваш въпроси.

— Не чух добре това, последното — каза Дарт, след като най-после стигна основата на стълбите. Гини повтори. — Окей — избъбри Дарт, който се чувстваше много притеснен от недостига на време. — На приземния етаж съм. Каква стая търся?

— За обработка на данни — отговори на минутата Гини.

Дарт отново анализира положението. Преследваха го най-малко трима охранители. Проктор, и ако имаше някой с него, щеше да се е намесил в хаоса. Това означаваше четирима или повече преследвачи. Бяха му загубили следата. Дарт се чувстваше сигурен, че при положение, че действията им се ръководят от Проктор, ще се покажат умни: ще проведат претърсване етаж по етаж. В същото време поне един от охранителите ще наблюдава компютъра, ще следи системата, за да види дали Дарт се опитва да използва охранителна карта за достъп където и да е. Тази личност щеше да ръководи претърсващата група.