Читать «Верига от улики» онлайн - страница 205

— Трябва да направя нещо — сряза го Проктор. — Ти просто си гледай шибаната работа.

„Наети ченгета“, помисли Дарт с презрение.

Доколкото Джо можеше да прецени, охранителят се упъти към баните, а Проктор забърза по коридора. Нивото на шума в ограниченото пространство беше изумително, въпреки името си, акустичните панели почти не правеха нищо, за да заглушат шума. Когато охранителят влезе в мъжката тоалетна двадесет фута зад Дарт, всеки звук можеше да се чуе ясно. Охранителят се спря, за да се облекчи и Дарт чу как затваря ципа на панталона си. Малко по-късно той инспектираше дамската тоалетна. Не дълго след това Дарт чу шум от преместване на метли и парцали и разбра, че охранителят е в стаята на чистачите. Детективът се възползва от прикритието на този шум, за да продължи. Тъй като коридорът беше силно осветен, той виждаше добре и мислеше за това кой чифт тръби биха могли да го поддържат по пътя за компютърната зала.

— … просто ще охраняваш — чу той Проктор, който говореше на някого на известно разстояние пред себе си.

— Специалността ми е залавяне на хора — отговори плътен глас. — Това тук е прахосване на способностите ми.

— Слушай, Алверес, ако наистина имаше някаква способност, нямаше да се намираме тук — изръмжа Проктор.

— Ако ще ме обиждаш — опъна се Алверес, — ще се откажа да ти върша работа.

— Не се заяждай. Влизаш и оставаш. Ако и когато ни потрябват твоите способности, ще пратя да те повикат.

Дарт почувства студени тръпки. Алверес, човекът, когото Зелър се стремеше да избягва, охраняваше компютърната зала.

— Пази шибаната стая. Само това се иска от теб — приключи Проктор с глас, пълен с презрение.

— Няма проблеми.

— И не напускай по никаква причина — добави Проктор.

Дарт чу отварянето и затварянето на някаква врата. Изглежда, че беше на около двадесет до тридесет фута вдясно от него. Компютърната зала. Той огледа тръбите, желаейки да разбере как да се добере до там, после реши да тръгне право напред и да стигне до една единична противопожарна тръба, с помощта на която да приближи залата. Малко по-късно стигна до тази тръба. Седна върху нея с протегнати напред крака. Ръцете му, вдигнати нагоре, се държаха за една греда и при това положение, накланяйки се назад, той вече успяваше да изминава по няколко инча с едно движение.

Мислеше за Алверес и като че чуваше гласа на Зелър: човек, нает да ми счупи коленете.

Дарт машинално спусна ръката си, за да опипа оръжието, което беше получил от Хейт, да се убеди, че то е още на мястото си. При това движение той загуби равновесие, лявата му ръка се изплъзна от гредата. Опита се инстинктивно да предотврати падането си и удари и проби с дясната си ръка един от акустичните панели, докато се удържаше с лявата. Замръзна, разлюлян.

— Били? — чу той силен глас. — Хей, Били? Ти ли си?

Приближаващи се стъпки.

Погледът на Дарт беше насочен надолу, към няколко пластмасови контейнера. Много внимателно върна в старото му положение повредения панел, поправяйки донякъде грешката си.

Стъпките го отминаха.

— Били? — извика отново високият глас, който сега се чуваше по-отдалече. Последва оплакването: — Който е там горе, вдига много шум.