Читать «Верига от улики» онлайн - страница 201

Показалецът на Дарт се поколеба върху бутона на компютърната мишка. Почувства, че капка пот се стича по челюстта му. Чу ключа във вратата. А след това чу превъртането на същия този ключ.

„Отрязване“-то щеше да доведе до изчезване на блокирания текст. Знае ли тя какво прави?

— Сега! — чу той още веднъж в ухото си.

Показалецът му натисна бутона автоматично и седемдесет и шестте страници доклад от клиничните изпитания изчезнаха от екрана.

— Слава богу — въздъхна Гини по телефона. — Сега — добави тя, — ако искаш да видиш отново тези файлове, има нещо, което трябва да направиш…

— Не точно сега — прекъсна я Дарт, като остави клетъчния телефон, скочи от креслото и го изтика до вратата точно в момента, когато топката на вратата се превъртя.

Дарт затисна вратата с крак, обърна креслото наопаки и затисна с него дръжката, така че да направи невъзможно отварянето на вратата.

Погледна тавана: големи правоъгълни стъкла в алуминиева дограма. Една възможност за бягство.

Вратата се отвори донякъде и се спря от креслото. Охранителите от другия край я притиснаха с тежестта си. Шумът беше оглушителен.

Капки пот попаднаха в очите му, причинявайки му пареща болка.

Дарт се замисли върху възможността да излезе през прозореца. На върха на всеки модул имаше корона, наподобяваща по формата си топка за голф. Намирайки се на най-горния етаж, тези стъкла бяха по-успоредни спрямо земята, отколкото на по-долните етажи и изкачването щеше да бъде по-лесно. Дарт не се чувстваше уверено при големи височини, но този изход изглежда беше най-бързият.

Той направи две стъпки към прозореца и го достигна, преди да чуе удара на кухо под краката си. Спря, за да изследва източника на този звук.

Креслото зад него се плъзна. Вратата се отвори на два-три инча и в процепа се появиха няколко пръста, които се протегнаха към стола, за да го отстранят от пътя.

Дарт се хвърли, блъсна с рамо вратата и пречупи всичките четири пръста. От другия край на вратата изригна животински рев. Възстанови предишната позиция на креслото и скочи към прозорците.

По периметъра на офиса множество подови панели покриваха пространства, в които се побираха телефонни, компютърни и други комуникативни кабели. За да бъде по-лесен достъпът, килимът на това място не беше залепен и Дарт го отдръпна. Той дръпна нагоре панела и в следващия миг гледаше надолу в едно тъмно мъртво пространство през една плетеница от жици. На три фута под него се виждаха акустичните плочки от тавана на офис на петия етаж. Стоманени греди поддържаха пода на офиса, където се намираше Дарт.

Той не се поколеба. Седна, вкара със сила пръстите на краката си в мрежата от проводници и се спусна надолу.

Вратата изтрещя и креслото се плъзна отново.

Дарт зарита панела под себе си, начупи го на парчета и вече можеше да види горната част на някакво бюро в офиса долу. Той се спусна през мъртвото пространство, падна несръчно върху бюрото и изпита силна болка в наранения си глезен.

Над себе си чу шума от падането на креслото. Те бяха вътре.

Дарт скочи от бюрото, игнорирайки болката и хукна към вратата. След миг той бягаше бързо към стълбите на аварийния изход, надяваше се, че има достатъчна преднина.