Читать «Верига от улики» онлайн - страница 200
Ридли Пиърсън
Той чу зад себе си силно тръшкане — охранителят беше на вратата.
— Няма да изляза оттук с този диск — информира я Дарт, оценявайки ситуацията. В джоба си той имаше диск, на който трябваше да запише информацията, сега това изглеждаше невъзможно. След чувствителна пауза той попита: — Там ли си?
В лявото си ухо той чу съобщението на диспечера в командния автомобил:
— Градината е обградена. — Групата беше на мястото си.
Охранителят прошепна тихо по радиостанцията, но Дарт го чу през вратата:
— Трябва ми главен ключ. Третият етаж.
— Окей — изгъгна Гини в клетъчния телефон, — ето какво ще направим. — Част от секундата по-късно тя извика: — О, по дяволите, почакай. Имаме си посетител.
Като погледна към вратата и като знаеше, че охранителят ще влезе през нея всеки момент, Дарт изсъска:
— Не мога да чакам. Няма време.
— Маркирай пълния текст. Ще те потърся.
— Гини? — извика Дарт в телефона.
Никакъв отговор.
Вторият компютър на Гини го постави нащрек в момента, когато беше употребена паролата на Мартинсън за включване в системата. Много от обикновено използваните охранителни софтуери пречеха на дубликирането на дадена парола, ако един човек вече е в системата. Гини се беше надявала, че случаят е точно такъв — че като резултат от влизането на Дарт в системата на Мартинсън или на този, когото Мартинсън беше повикала, щеше да му бъде отказан достъп. За неин ужас системата позволяваше на това, другото лице, достъп в мрежата.
Дарт помисли, че въпросното лице е Тери Проктор и че той може би даже вече се намираше във фоайето, следвайки инструкциите на Мартинсън да изтрие файловете.
Гини се чувстваше безпомощна. Екранът следваше всяко движение на натрапника. Той пропътува покрай главното меню и по маршрута, който Гини вече познаваше много добре. Беше въпрос на тридесет до шестдесет секунди натрапникът да стигне Дарт. Не можеше да се каже как ще реагира системата. Гини предполагаше, че тя ще замръзне, ще блокира и че само операторът ще бъде в състояние да коригира това. А тази система работеше за Мартинсън, което означаваше, че файловете вече никога повече нямаше да бъдат видени.
Дарт не можеше да копира текста на диск, тъй като дискът можеше да бъде конфискуван от охраната и унищожен.
По такъв начин пред Гини стоеше само един избор. Използвайки модем, тя щеше да се опита да преодолее защитата на системата за втори път, като се старае да не повтаря грешката си отпреди.
Тя вдигна телефона и запита бързешком Дарт:
— Маркиран ли е текстът?
— Готов съм — изрече Дарт в телефона. Той чу шум от бягане. Общият ключ —
Гини нареди:
— Избери „Меню Редактиране“. Натисни „Отрязване“.
— „Отрязване“ — изкрещя Дарт. — Искаш да кажеш „Копиране“!
— Казах „Отрязване“, детективе. Хайде.
— Но ще загубя файла! — протестира Дарт.
— „Редактиране. Отрязване“ — заповяда Гини. — Действай бързо!
Очите на Гини се разшириха, когато следеше какво става на втория компютър. Тя гледаше как Проктор пише Л-А-Т…
— Това не е за обсъждане. Направи го
