Читать «Верига от улики» онлайн - страница 198

— Съгледвач, колко са на всяка от стълбите? — Краката му го понесоха към южните стълби, тези, които бяха най-близо до него. В главата му бързо се оформи план. Един охранител би следвало да носи специален ключ, карта, която му дава достъп до различни помещения.

— По един на всяка — отвърна равният глас.

„Чудесно“, помисли Дарт.

— Пристига на втория етаж — предупреди съгледвачът.

Дарт беше на втория етаж.

Вратата към аварийните стълби беше на десет фута. Пет…

Единствената му надежда беше изненадата. Едно наето ченге щеше да се вълнува и вероятно щеше да е с недостатъчна подготовка и щеше да мисли, че този, когото преследва, се опитва да избяга и да се скрие, щеше да бърза.

Сноп жълта светлина се плъзна по пода на коридора, когато охранителят отвори вратата към аварийния изход. Този сноп се разгъна като ветрило и освети далечната стена.

Показа се обувка и крак в тъмен панталон. Охранителят беше изпреварил Дарт с част от секундата. Другият охранител не би могъл да се намира много далече.

Дарт се хвърли на пода, опитвайки се да хване този крак. Обви го с лявата си ръка, дръпна и се плъзна, повличайки заедно със себе си изненадания охранител. Човекът падна, така както ако се беше плъзнал върху кора от банан, всичките му крайници едновременно се вирнаха нагоре. От белите му дробове шумно излезе въздух.

Дарт се хвърли върху него, хвана го за косата и блъсна силно главата му върху твърдия под. При звука от удара на Дарт му прилоша. Охранителят простена ужасно.

Той е жив. Слава богу, помисли Дарт, когато протегна ръка и откъсна прикрепения към джоба му пропуск с големина на кредитна карта. Дарт го превъртя между пръстите си и откри, че там имаше магнитна лента.

Беше му ясно, че му остава само един шанс. Много скоро те щяха да блокират и тази карта.

— Стой! Остани където си! — се чу силен глас от далечния край на коридора.

Дарт се изправи на крака и се втурна през вратата, озовавайки се на площадката. „Надолу или нагоре?“ — опита се да прецени той. Краката му го понесоха нагоре.

Зад него в коридора дочу бързото бягане на охранителя.

В лявото си ухо чу Гини:

— Това можеше да се случи, Дарт. Времето ни изтича. И искам да кажа, че изтича бързо.

Дарт пробяга цялото разстояние до върха на стълбите и през коридора, като се опитваше да забави хода на мислите си и да се съсредоточи. Най-големият му враг беше адреналинът.

Ако използваше картата на охранителя, за да влезе в някое помещение, щеше да издаде местонахождението си и по този начин да намали шансовете си да направи това, което трябваше да се направи. Това му подсказа една идея.

Той мушна откраднатата карта в първото попаднало на пътя му идентифициращо устройство. Светлината се промени в зелена. Дарт завъртя дръжката, отвори вратата и след това бързо я дръпна и затвори. Побягна към следващото устройство на следващата врата и повтори процедурата. И така нататък. Погледът му беше насочен неспокойно върху аварийните стълби, по които току-що беше дошъл. Прекоси коридора и употреби картата си при още два офиса, блокирайки вратата на първия с една писалка, за да й попречи да се затвори. Охранителният компютър сега щеше да отбележи, че е проникнато в шест офиса.