Читать «Верига от улики» онлайн - страница 196

Изпълнителният директор доктор Мартинсън избра OPTIONS, последвано от SET DATE FUNCTION и Гини си отбеляза всичко това, тъй като Мартинсън трябваше да забави скоростта, за да вкара една дата: 14 юни 2000.

Гини я последва с възхищението на един компютърен пират. Тя беше очаквала от нея да се насочи към личните файлове, сектор, предназначен за складиране на лична информация. Логично беше зареждането на процесора с информация да става тук. Като правило мрежовият софтуер стесняваше възможностите на ползвателя до такива ограничени сектори и само такива сектори, което позволяваше на оператора на системата да предсказва, контролира, обезпечава и поддържа специфично количество запаметена информация. Мартинсън беше много остроумно намерила друг сектор, който щеше да позволи зареждането на файловете, сектор, който чрез поредица пароли, а сега чрез въвеждане на функция датиране, ефективно заключваше информацията, така че тя и само тя можеше да стигне до нея.

Екранът на Гини се изпълни с цветен календар, като датата 14 юни 2000 беше в осветено квадратче. Имаше списък „да се направи“ и място за срещи и телефонни разговори за дадения ден. Малка електронна таблица за разходи в кеш и с кредитна карта.

Работното пространство на календара беше оставено празно — особено умен ход. Даже ако някой пират се добереше до няколкото пароли, необходими да се достигне до този сектор, даже ако след това случайно попаднеше на датата 14 юни 2000 година, нямаше да види нищо, нищо, което да говори за скритата там ценна информация. Нищо, освен една-единствена звездичка в самото дъно на екрана в квадратче, отбелязано с МЕМО.

Мартинсън натисна с мишката квадратчето МЕМО.

В центъра на екрана се появи информационен квадрат.

„Ограничено от парола

Моля, наберете осемразреден буквено-цифров низ“

Гини следеше как Мартинсън изписа: Л-А-Т-Е-Р-И-Н-5. Буквите за нея не означаваха нищо.

Екранът се изпълни от първата страница на един технически доклад. За момент Гини се разсея от съдържанието на тази страница. Текстът имаше нещо общо с изпитване на лекарства…

— Успях! — възкликна тя в слушалката. Но Мартинсън я изненада, когато изведнъж избра опцията „Изтриване“. Екранът реагира.

„Паметта е 76 страници

Да се изтрие съдържанието?

Да Не“

Мартинсън действаше много бързо. Преди Гини да успее да уведоми оператора да прекъсне предаването, Мартинсън задейства буквата „Д“.

Гини кресна задъхано по телефона:

— Прекъсни!

Но неочаквано на екрана се появи надпис:

„Изтриването на съдържанието е окончателно

Сигурни ли сте?

Да Не“

Тази последна предохранителна система ги спаси.

— Прекъсни! — извика отново Гини.

Но мигащият курсор, замръзнал неподвижно на екрана, й каза, че операторът е свършил работата. Мартинсън беше изключена.