Читать «Верига от улики» онлайн - страница 197

— Готово — Гини информира Дарт.

Въпреки че можеше да стигне до охранителните функции на системата чрез модем — една необходимост, която даваше възможност на хора като Проктор да следят функциите от полето — Гини не разполагаше с достъп чрез модем до тази страна на мрежата на Роксин, която се отнасяше до сектора на ползвателя. Достъпът беше ограничен до действителни терминални възли и така се пречеше на пиратски действия като това, което беше замислила Гини. Въпреки помощта на оператора, в резултат на която Гини беше в състояние да следи линията на Мартинсън, тя не разполагаше с необходимата софтуерна криптография за манипулиране на данните.

Тази работа оставаше за Дартели.

Дарт стигна втория етаж по същото време, когато преследващите го охранители нахлуха в офиса на третия етаж, където беше работил.

Той съобщи на Гини цветния код на вратата, пред която беше застанал, и миг по-късно, когато малката индикаторна светлина промени цвета си от червен в зелен, той отвори тази врата и навлезе в остъклено място. Зад стената от стъкло и една пречиствателна камера с вход от неръждаема стомана видя някакво помещение, в което нямаше компютърен терминал. Мисълта, че нахлува в генетична лаборатория, съвсем не го развълнува, той се обърна и излезе бързо, като търсеше друг офис.

Следващата врата беше маркирана със синьо квадратче, жълто квадратче и два червени кръга. Гини, която вярваше, че напипва цаката на нещата, каза:

— Вътре си. — Дарт опита вратата. Беше заключена. По четящото устройство се появиха синьо-зелени букви: „Достъп отказан — Моля, обърнете се към охраната. Благодаря“.

— Не става — съобщи той.

— Пак опитай — посъветва го тя.

— Същото.

— По дяволите — изръмжа тя. — Изключиха ме. Вкараха ни гол!

Охранителната програма на компютъра беше идентифицирала намесата на Гини и беше блокирала нейния достъп.

Дарт стоеше в затъмнения коридор и се чудеше какво да направи. Сърцето му биеше силно.

Не беше в състояние да мисли ясно. Като че ли съвсем изведнъж умът му беше изключил.

— И-Ю, надолу по стълбите. И-С, надолу по стълбите — неочаквано предупреди съгледвачът. — Илиной-Смит, надолу. Илиной-Юта надолу. Ясно?

Преследвачите се бяха разделили и сега се движеха срещу него от две посоки, притискайки го като в менгеме. Беше в капан. В резултат на опитите на Гини да му осигури достъп компютърът още веднъж беше идентифицирал местонахождението му.

„Колко охранители на нощна стража?“, запита се Дарт. Един при предния охранителен пост, един при охранителния пост на третия етаж, двама, може би четирима блуждаещи. „Общо от четири до шест“, реши той. Ако този брой се окажеше верен, реши, че групата, изпратена за залавянето му, няма да е по-голяма от една двойка — един човек остава до колата, друг наглежда западната страна на сградата и двама го гонят.

Дарт погледна четящото устройство:

„Достъп отказан — Моля, обърнете се към охраната.“

— Приближава втория етаж — съобщи съгледвачът.

В усилие да раздели и завладее, двойката се беше разцепила, като всеки от двамата беше поел по една от стълбите. Без съмнение, компютрите бяха използвани за затваряне на асансьорите, с цел Дарт да бъде обкръжен и хванат.