Читать «Верига от улики» онлайн - страница 194

Следователно Дарт трябваше от време на време да допуска грешки, които можеха да се приемат за такива. Лексусът — кола, която не беше регистрирана като собственост на никой от служителите на „Роксин“ — беше част от тази фикция, употребата на полицейски радиочестоти — с които нямаше оправия при толкова много участващи — също беше част от хитростта. Проктор трябваше да бъде подведен да повярва, че Дарт е на една крачка от откриването на файловете на Мартинсън.

Но пък какво? Дарт се съмняваше, че Тери Проктор знае за съществуването на такъв материал. Изглеждаше вероятно, че след като веднъж вече Зелър беше разбрал бакиите на Мартинсън, че Проктор ще я е посъветвал да унищожи всички улики — че щеше да вземе на вяра твърдението на Мартинсън, че е постъпила точно така. Само Мартинсън — и интуитивно Дарт — знаеха истината: беше невъзможно тя да унищожи единадесетгодишния си изследователски труд. Дарт трябваше да отвори очите на Проктор, без зад това да прозира някакво намерение, и да го подтикне да хвърли Мартинсън в паника и по този начин най-накрая тя да унищожи материалите, които й бяха толкова скъпи.

По силата на необходимостта Гини също беше част от схемата, като манипулираше и съветваше, и подготвяше улавянето на Мартинсън в капана.

Най-важното беше Дарт да не се остави да бъде разкрит или отвлечен преди завършека на акцията. Да бъде хванат означаваше да се провали.

— Включен и в очакване на инструкции — повтори Дарт.

— Окей, Дарт — изрече Гини, — ето какво искам да направиш.

Удар след удар по клавиатурата Гини безупречно водеше Дарт през един проход в каменната стена, която ограждаше всички тайни и през която тя самата беше проникнала само преди един час.

На екрана заискри в златно и сребърно ROX NET, фирменият знак на „Роксин лаборатории“, последван от поздрав и напомняне за секретност във връзка с възможно разследване от страна на ФБР.

— Влязох — съобщи Дарт.

— Отвори следното — инструктира го Гини, изреждайки цяла поредица от входящи команди, които Дарт да възпроизведе.

Той започна енергично да блъска по клавиатурата. Поради нервност той направи няколко грешки и трябваше да започне отново.

— Почакай — прозвуча разтревожено Гини, сега не й се налагаше да се преструва. — Забелязвам някакво движение в района.

Съгледвачът се обади тутакси:

— Прието. Появиха се светлини.

— Мисля, че търсят тебе, Джо — предупреди Гини със задавен от уплаха глас.

Дарт прие новината двояко: ако идваха за него, значи знаеха, че той е проникнал в техния компютър и знаеха къде да го намерят — всичко това беше много добре, защото Тери Проктор положително щеше да бъде уведомен, но Дарт не можеше да си позволи да бъде хванат.

— Тръгвам — съобщи Дарт.

Той напусна стаята, бързо, единствената му задача за следващите от пет до десет минути беше да се отдалечи от охраната, докато в същото време поддържа възможността за достъп до компютъра. Охранителните компютри на „Роксин“ можеха да открият интервенция на база офис по офис. В момента, в който Дарт беше влязъл в офиса, компютърът беше регистрирал това и предупредил охраната. По подобен начин всеки път, когато някой от охраната използваше своя пропуск, за да влезе в някой коридор или асансьор, Гини узнаваше за това. Резултатът беше вид електронна игра на котка и мишка, като всяка от страните беше в състояние да следи движенията на другата.